Генът (от гръцки: γένος, „раса, вид“, genos, мн.ч. γένη genē) е участък от дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) с определена нуклеотидна последователност, която носи информация за изграждането на една или повече полипептидни вериги (ППВ) (протеин, белтък). Генът е молекуларна и функционална единица на наследствеността и генетичната информация. Той съдържа инструкции за синтеза на конкретен белтък, рибонуклеинова киселина (РНК) или регулаторен елемент. Гените детерминират множество характеристики и функции в живите организми, включително външни черти като цвят на кожата или очите, наличието на дадена болест, метаболични процеси и много други. Гените се намират в молекулите на дезоксирибонуклеинова киселина (DNA), които образуват хромозоми. Човешкият геном, например, съдържа около 20 000 - 25 000 гена, които кодират различни белтъци и рибонуклеинова киселина. Редица хромозоми се намират в ядрото на клетките. Изразът на гените и тяхната активност се регулира от различни молекуларни механизми и околните условия. Промените в генетичната информация (мутации) могат да доведат до различни генетични болести или да спомогнат за еволюцията и приспособлението на организмите към променящите се условия в околната среда. Съвременната наука, известна като генетика, се занимава с изучаването на гените и техните функции, както и с разработването на методи за манипулиране на генетичната информация, което има приложение в области като медицината, селското стопанство и биотехнологията. Генът е най-малката функционална единица за наследственост. Функционални дефиниции Да се определи, точно коя част от ДНК последовантелността обхваща един ген е доста трудно. Генът е функционално неделима част от генетичния материал; участък от молекулата на ДНК (при някои вируси и рибонуклеиновата киселина) със специфичен набор нуклеотиди, в чиято линейна последователност е закодирана генетичната информация.
Генът влиза в състава на хромозомите. Съвкупността от всички гени в организма съставя неговия генотип. Дискретните наследствени фактори са открити през 1865 г. от Грегор Мендел, а през 1909 г. Вилхелм Йохансен ги нарича гени. Гените контролират всички биохимични реакции в организма и определят признаците му чрез белтъците. Генът определя изява на даден белег и може да има различни алелни състояния (например ген за цвят, алели за жълт и за зелен цвят). Алелните състояния на всеки ген може да са повече от две, но във всеки конкретен индивид, поради диплоидността, присъстват само два алела на всеки ген като единият може да доминира над другия. За изясняването на локализацията и функционирането на наследствените фактори, голяма заслуга има Т. Морган. Структура и функция на гена В класическата молекулярна генетика е възприета концепцията че един ген прави един протеин. При всички организми, две стъпки се изискват да се прочете информацията, кодирана в ДНК на гена, и да се продуцира протеинът, който я специфицира.
В общи линии на съвременното ниво на развитие на медицината въздействието върху гените се смята за висш пилотаж в лечението на повечето заболявания. Смята се че дори в бъдещето благодарение на генните терапии ще може да се спре и процесът на стареене. Някои ентусиасти дори смятат че през 2020 година се е родил първият човек, който ще доживее до скромната възраст от... 1000 години. Според мнението на нашия екип това твърдение е прекалено оптимистично.