С думата жена в българския език се означава човек от женски пол, за разлика от индивидите от мъжки пол – мъже. От чисто биологична гледна точка при животните и растенията съществуват само два пола, въпреки че през последните няколко години в медиите се явиха всякакви спекулации във връзка с така наречените джендър - идеологии. Думата жена обикновено се използва за обозначаване на възрастни, зрели хора, а за децата и подрастващите най-често се използва думата момиче. В същото време в определен контекст думата жена се използва и независимо от възрастта, например в словосъчетания като права на жените. Заради своите биологични или психологически особености жената често бива наричана противоположност на мъжа. В действителност говоренето за половете често включва израза противоположност или дори противопоставяне - това има за цел да обясни различията и разнообразието между двата пола, които взаимо се допълват във всички аспекти (не само чисто физиологични). Този израз се опитва да обобщи най-видимите различия между двата пола - характеристиките на женственост и мъжественост. Те се противопоставят една на друга, но не са изцяло закотвени в пола и има много вариации в значението - между крайности като силна емоционалност, слаба емоционалност, физическа сила и физическа слабост и т.н.
Знакът на богинята Венера, който в цял свят се приема за символ на женския пол. Хора с повече въображение го оприличават на цел - докато мъжкият пол атакува и е активен, женският пол е целта и е пасивен. Класическите символи за женския и мъжкия пол имат много значения – на две планети, на желязо, на мед и на няколко божества от гръцката и римската митология. Когато древните хора наблюдавали движението на небесните тела и промените на планетата ни, те съвсем естествено са решили че съществува някаква взаимовръзка. Учените от древността започнали да изследват космическите тела, за да се опитат по-добре да предскажат и съответно да се подготвят за бъдещето. От гледна точка на днешните постижения на науката и технологиите това изглежда комично, въпреки че и днес астрологията има претенции да бъде сериозна наука и да може да предсказва бъдещето - което за хората с аналитичен начин на мислене звучи наистина несериозно. В древността обаче хората дълго време са се лутали в търсенето на истината и така започнали и асоциациите на боговете с небесните тела – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер (Зевс) и Сатурн (Кронос). Всяко небесно тяло заедно с божеството, което му съответства, се асоциира с определен метал. Например Слънцето (Хелиос) се асоциира със злато - въпреки че то всъщност има бял цвят във видимия за човека спектър, а не жълт. Марс се свързва с твърдия червен метал, използван за производството на оръжия (желязо), а Венера – с мекия метал, който може да позеленее - мед. Когато пишат за тези метали, гърците ги наричат с имената на съответстващите им богове - очевидно са имали доста богато въображение. През Средновековието европейските алхимици също използвали тези символи за означаване на различните метали, като символите след това продължили да се използват и през епохата на Ренесанса. Тогава те са били прилагани в практиката от хора като Карл Линей, бащата на модерната таксономия, който е въвел двете названия на биологичните видове – на латински и това, което се използва в съответния книжовен език. Линей всъщност е първият, които използва символите в биологичен контекст – в труда си „Plantae hybridae“ от 1751, където прилага символа на Венера, за да отбележи женския родител на хибридно растение, и символа за Марс, за да отбележи мъжкия. Той продължава да ползва символите и за в бъдеще като в „Species Plantarum“ от 1753 вече са залегнали с това значение в речника му. Следвайки стъпките на Карл, много ботаници също започват да обозначават женско и мъжко по този начин и така бавно, но сигурно символите се приемат и от зоологията, човешката биология и след това в генетиката.
Символът Ин и Ян - двата пола, а също лято и зима, ден и нощ. Ин и Ян (ин – на опростен китайски: 阴; традиционен китайски: 陰; пинин: yīn; ян (г) – опростен китайски: 阳; традиционен китайски: 陽; пинин: yáng; eum-yang на корейски) в китайската философия и метафизика e концепция, която описва как двете привидно противоположни сили, енергии и принципи (които са част от тайдзи, на бълг. Великия предел. Великият предел е вечно разменящи се и преливащи се противоположности Ин и Ян.) се допълват взаимно и преливат една в друга. Ин е черно, а Ян е бяло. Същност Ин е гълтачът, пасивен елемент на упадъка (т.е. който клони надолу) и се свързва с водата, Земята, нощта и Луната. Ян е тъпкачът, активен елемент на развитието, съзиданието (т.е. възход, изкачване) и се свързва с огъня, въздуха, деня и Слънцето. Ян елементите са чисти и видими, докато ин елементите са скрити и неуловими или едва доловими. Ин често е символизиран от водата и земята, докато ян е символизиран от огъня и въздуха. Що се отнася до хората, приема се, че жените имат по-голямо количество ин елемент, докато мъжете повече ян. Ин се отнася до женствеността (естроген), а Ян до мъжествеността (тестостерон). Затова ин е наричан също женски елемент, а ян – мъжки. В същото време и двата пола притежават от другия елемент в себе си и при достигане на желаната вътрешна хармония двата елемента се хармонизират у човека. Това изравняване на елементите ин и ян може да се постигне или чрез духовно развитие или чрез връзките (сексуалност, брак, общувания, среда) като допълване на собствения преобладаващ елемент с елемент у другия (партньор) или другите (среда на общуване). Най-често се смята, че сексуалните партньорства компенсират липсата на пълна хармония на двата елемента, като ги уравновесяват в мъжко-женско, ин и ян. Ян винаги съдържа потенциала на ин и ин винаги съдържа потенциала на ян, тоест ин и ян са противоположни и всеки от тях съдържа в себе си частица от другия. Това виждаме в двете „очи“ или „точки“ на символа. Така двете сили са комплементарни, а не абсолютни, и са свързани навеки и равностойни по значение. Където едната сила отслабва, другата нараства. Ин и Ян се привличат – Ин привлича Ян и Ян привлича Ин. Едната сила не може без другата, точно както не може да има светлина без мрак и нощ без ден. Чунаг-цу казва, че „Ин е най-високата точка на смразяване, докато ян е най-високата точка на кипене. Смразяването идва от небето (небесата), докато топлината идва от земята. Взаимодействието на тези два елемента създава хи (хармония) и дава начало на нещата.“ (Чунаг-цу, Глава 21). Според китайската философия, в началото на света стои У дзи – „Безпределната празнота“, където безкрайността и нищото са тъждествени. У Дзи преминава в Тайдзи, където безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян. От тях след това възникват осемте врати – Багуа, които са различните възможни съответствия на съотношението Ин и Ян. Двете сили винаги се намират в динамично равновесие – Ин поражда Ян и обратно, когато едната сила достигне своя връх, се превръща в другата. В екзистенциален план е важно да се постигне тяхната хармония, която води до затварянето на Тайдзи и постигането на първоначалната У дзи. Терминът е от изключителна важност във всички сфери, в които се борави с китайската терминология – философия, религиозен култ, китайска медицина, етика, бойни изкуства и т.н. С популяризирането на китайската култура, терминът започва да се използва и в западната специализирана или художествена литература. Символът Тайдзи-ту (китайски език (традиционен): 太極圖; китайски език (опростен): 太极图; пинин: Taìjí tú; транскрипция на Wade-Giles: T'ai4 chi2 t'u2; буквално „диаграма на върховния принцип“), обикновено наричана в България и на Запад просто като Ин-Ян, е добре известен символ, произхождащ от китайската култура, представящ принципа на Ин и Ян от таоистката и неоконфуцианската философия, както и някои народни представи. Идеята за Ин и Ян съществува в Китай отпреди поне 400 г. пр. Хр. Терминът Тайдзи-ту се отнася до всяка от няколко схематични репрезентации на принципа.
Общо други употреби – момиче, дама, лейди, госпожица, госпожа, другарка (от 1944 до 1989), съкратените изписвания на обръщенията г-жа, г-ца, майка, дъщеря, сестра, баба, прабаба и т.н. Думата жена се употребява в българския език и като синоним на „съпруга“, т.е. встъпила в брак, но и жаргонно също като приятелка (жаргонен синоним гадже) или партньор („жена ми“). Други думи за жена с архаичен оттенък са девойка (момиче), девица (девствена жена), дева (в Християнството), невеста (съпруга). Макар че правилната употреба в български език за встъпването в брак е оженване и женитба, в последните години се е наложила, включително и по отношение на официалната документация, диференциацията между омъжване – оженване. Тоест, мъж, встъпил в брак с жена, се определя като женен. Жена, встъпила в брак с мъж, е омъжена. А за двама души, встъпили в брак, се използва определението женени, но не и омъжени - вероятно като лингвистична проява на уважение към женския пол. Жената не се определя от това дали има деца. По-конкретно в медицинската литература жена се употребява за обозначаване на момиче, при което е настъпило менархе, или за момиче, което не е девствено.
От гледна точка на биологията жените се характеризират с наличието на женски полови органи, образуващи женската половата система, и на женски вторични полови белези, които участват в изхранването на малките или за привличане на партньор. Половата система изпълнява основна функция в процеса на размножаване. Яйчниците, освен регулаторните си функции с отделянето на хормони, създават и женските гамети, наричани яйцеклетки. Този процес е периодичен и се повтаря в т.нар. менструален цикъл. При оплождане на яйцеклетките с мъжки гамети (сперматозоиди) се образуват нови генетични индивиди. Матката е орган, включващ тъкан, защитаваща и изхранваща развиващия се зародиш по време на бременността, и мускули, които го изхвърлят от тялото по време на раждане. Влагалището свързва матката с външната среда и участва в интромисията и раждането. Най-характерният вторичен полов белег на жените са гърдите – еволюирали мастни жлези, които могат да произвеждат мляко, хранителен секрет, който представлява най-видимата особеност на бозайниците. При зрелите жени гърдите обикновено са по-изявени от обичайното за повечето други бозайници. Тази изявеност не е необходима за отделянето на мляко, а вероятно поне частично се дължи на полов отбор. От генетична гледна точка повечето жени имат кариотип 46 XX, но около една на 1000 е с кариотип 47 XXX, а една на 2500 – с кариотип 45 X (синдром на Търнър). За разлика от тях при мъжете обичайният кариотип е 46 XY. По тази причина X и Y хромозомите се наричат, съответно, женски и мъжки. Средният брой на родените жени е по-малък от този на мъжете в съотношение около 1:1.050, а при общото население на света съотношението е около 1:1.013. В същото време при хората над 60 години броят на жените е по-голям в съотношение около 1:0.81, което се дължи на тяхната по-голяма продължителност на живота. Това се дължи на съчетание от различни фактори: генетични, обществени (например, жените много по-рядко участват във въоръжените сили на воюващи страни), поведенчески (например, по-редките самоубийства, пушене и злоупотреба с алкохол), положителното въздействие на женския хормон естроген върху сърдечно-съдовата система, отсъствие на вредните ефекти от повишено наличие на андрогени.
Дисциплината, занимаваща се с биологичното и медицинско изследване на женската полова система, се нарича гинекология. Някои заболявания засягат в по-голяма степен жените или дори се срещат само при тях, например лупус еритематозус, рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на яйчниците. При някои болести при мъжете и жените се проявяват различни симптоми и е възможно те да реагират по различен начин на лечението.
Маргарет Тачър е сред водещите политици на XX век. Наричана е Желязната лейди и е известна с това че по време на нейното управление бързо успява да предолее икономическата криза във Великобритания. Следните думи на Маргарет Тачър остават завинаги в световната история: "Когато детето ви спечели първите пари за сладолед, направете следното: 1. Преди да има време да оближе сладоледа си, вземете го от него и отхапете 20%. 2. Докато детето ще ви гледа учудено, отхапете още 30%. След това му дайте останалата част от сладоледа и обяснете, че това прави държавата с всички пари, които някой печели. И това ще се случи с всеки сладолед, който купува за себе си. И този % от ухапване може да се намали, като поискате обяснение защо се взима този процент. Ако всеки родител направи това, се надявам в страната да порасне поколение хора, които ще разберат, че държавата няма свои пари има само - пари от данъкоплатци. И че Данъкоплатците не само могат, но и трябва да наблюдават как правителствените служители харчат парите си.Половите роли в обществата се определят от вида общество. В матриархата жените са имали водеща роля, докато в патриархата властта бива отнета от жените по посока на мъжете. В съвременните общества тенденцията е към равно представяне на жените в обществото и властта. От традициите на праисторическите общества е мъжът да ловува, а жената да събира семена или да се грижи за децата и дома. С напредването на обществото, на технологииите и т.н. жената може да избира дали да стои в дома си или да работи навън, тъй като домашната работа сама по себе си е намалена, а с отглеждането на деца целодневно се занимават и институции като ясли, детски градини, училища и университети (в общи линии), макар това да не отменя родителската и майчина грижа естествено, но я облекчава.
В различни исторически периоди жените са изкуствено феминизирани или изкуствено маскулинизирани. Носенето на корсет през XVIII век например е имало за причина стягането на кръста в тънка талия, която да прави жената по-женствена, независимо от вредния физиологичен ефект. В социалистическите общества след Втората световна война жената често е принуждавана да се идентифицира с твърде мъжки роли и така женският пол като цяло бива маскулинизиран. Всъщност социалната роля, носенето на определен тип дрехи и т.н. трябва да произхождат по-скоро от разбирането за собствената личност.
Идентичността е разпознаване на индивида в рамките на характеристиките на собствения пол. И все пак характеристиките на женския пол като зависими от типично женската физиология за разлика от тази на мъжа имат относителна променливост в рамките на женския пол. Билогичните, физиологични, психологични описания на жената като по-слаба физически, по-емоционална, с по-нисък и мек глас, по-флуидна, по-грижовна варират в рамките на личността и индивида. Някои жени имат по-висок тембър на гласа от други, или са по-високи, с по-ясно изразена мускулатура или дори по-неемоционални със склонност към аналитично мислене. Това е израз на разнообразието вътре в пола. В същото време независимо от наличието или не на по-различни качества някои жени могат да се идентифицират в някои отношения с мъжете или дори с мъжкия пол като цяло, поради тяхното вътрешно самовъзприятие, или обратното – въпреки различните характеристики да се идентифицират изцяло с женския пол.
В Християнството според Библията първата жена е Ева. Това е причината ева да се използва понякога като синоним на жена, например евино облекло, евин плаж (нудистки плаж за жени) и т.н.