На български език думата учен може да има различен смисъл в зависимост от контекста. Съществува прилагателно учен - то се употребява за описанието на нещо, което е свързано с образованието, ученето или науката, а също и в смисъл на образован, обучен, опитен и ориентиран в ситуацията човек. Много често се използва поговорката "Ученото си е учено" - когато някой, който има значителен опит и се е обучавал за дадена дейност, се справя доста по-бързо и по-добре от някой, който не е обучен. Много по-често обаче се използва съществителното учен - в смисъл на човек, който се занимава с изследователска или преподавателска дейност и е добре информиран в нея. Съществуват учени - енциклопедисти, които разполагат с голям обем от информация в различни области, понякога твърде отдалечени една от друга; с напредъка на човешкото познание обаче става все по-трудно да се изучават различни области и се явяват все повече тясно специализирани учени. Известният майстор по източни бойни изкуства Брус Лий е казал че не се страхува от някой, който е тренирал 10 000 удара по един път, а се страхува от някой, тренирал един удар 10 000 пъти. В областта на науката тази сентенция е валидна с особена сила. Нашият екип също смята че тясната специализация е донякъде по-добра опция, ако не се стига до крайности - например специалист по лечение на втория медиовестибуларен коренов канал на горен първи молар в областта на ендодонтията.
Ученият е специалист, експерт в дадена научна област с определен принос в нея - колкото и условни да са тези понятия. Всеки, който извършва някаква дейност, има определени познания в областта си и някаъв принос за нейното развитие, дори и да се занимава с товарене на пясък в ръчна количка с права лопата. Смята се че учените са интелектуалци, в повечето случаи високо образовани и се занимават с научна дейност – преподавателска (по-често във висшето образование) и/или изследователска. Комбинацията от двете винаги води до постигане на много високи резултати, но изисква огромен разход на време и усилия. В древността не може да се говори за учени в съвременния смисъл на думата, тогава съществуват само философи - Аристотел, Платон, Сократ, Евклид и Демокрит, които са живели в Древна Гърция, но хора с принос за развитието на философията в тази епоха са живели в целия свят. Науката се отделя от философията на доста по-късен етап. Едва през XIX век е определено съвременното значение на думата учен и наука - понятието е въведено от Уилям Хюъл през 1833 година, който е теолог, историк и философ. В България учените обикновено преподават във висши учебни заведения и извършват научни изследвания, след което публикуват резултатите от тези изследвания в научни издания. Те получават такъв статут след спечелване на съответен конкурс и придобиване на научно звание или научна степен. Дори да не упражняват изследователската си дейност в научни организации или висши учебни заведения, те може да са членове на Съюза на учените в България, тъй като отговарят на критериите на този съюз - да имат поне няколко научни публикации. До ключовата 1989 година в България е официално възприето понятието научен работник.
Науката представлява постоянно усилие за придобиване и увеличаване на човешкото познание, както и за разбиране на същността на явленията и процесите посредством строги изследвания. Използвайки контролирани експерименти, учените търсят и събират сведения за природни или обществени явления, записват измерими данни, свързани с наблюдения, анализират тази информация за изграждане на теоретични обяснения на изучаваните процеси и явления. Методите на научните изследвания включват изграждането на хипотези за наблюдаваните явления, провеждане на тестове и експерименти, както и многократна проверка на тези хипотези при контролирани условия. От учените се очаква също да публикуват информация в различни специализирани издания, така че други учени да могат да направят подобни опити за двойна проверка на техните заключения - повтаряемостта на експеримента е от ключово значение за достоверността на научните резултати. Този процес позволява по-добро разбиране на минали събития и по-добра способност за предвиждане на бъдещи събития от същия вид като тези, които са били изследвани - без да се приписват ясновидски способности на учените и без науката да навлиза в сферата на свръхестественото, това до голяма степен успява да се реализира на практика в днешно време. Ученият изследва как работи Вселената или специфични части от нея.
Учените често работят в университетска, търговска или правителствена среда; всеки млад човек, който иска да бъдеш такъв, поема дълго, но освен това пълноценно и вълнуващо пътешествие. Науката в най-широкия класически смисъл на понятието е систематизирано достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката. Знанието представлява информация за различни природни явления, живи организми, събития и идеи, като до голяма степен понятията знание и информация се припокриват. Съвременната философия на науката дефинира понятието по-тясно, като ограничава обхвата му до знанието, което е експериментално проверимо въз основа на научния метод. В основата на всичко, което знаем за заобикалящия ни свят, стои експериментът и интерпретацията на неговите резултати - извеждането на причинно - следствени връзки. Както вече беше споменато, при всеки един експеримент (опит) е налице повтаряемост на резултатите - едни и същи резултати при еднакви условия. Това позволява на голям брой изследователи да повтарят експеримента (в различно време и в различни части на света), при което се проверява достоверността на резултатите и съответно валидността на едно изказано твърдение на базата на експеримента. Всичко това дава огромно предимство на науката пред религията - религията работи с догми, които няма как да бъдат проверени на практика, а всяко едно научно твърдение подлежи на многократна проверка и съответно изгражда стабилна теоритична база, върху която да се изгради човешкото познание. До голяма степен учените са в по-добра позиция спрямо основателите на религии - първите събират и систематизират обективно познание, съобразено с практиката. При изграждането на една религия всяко елементарно научно откритие би могло да разтърси из основи представите ни за света и да наложи изграждането на нови такива с всички негативни последици от това - имиджови, идейни и чисто философски. Оказва се че създаването на религия е една крайно неблагодарна дейност - всичко изградено до момента се срива рязко само поради единичен факт. Това води до чести екзистенциални кризи - според английския хуморист Тери Пратчет религиозните хора стават агресивни и нападателни, особено когато са застрашени боговете им.
При желание от страна на един младеж за научна кариера необходимите подготвителни уроци могат да започнат още от гимназията. Първоначално по време на курса на средното образование, а после и на бакалавърската степен е необходимо да се обръща повече внимание на предмети, които развиват аналитичното и критично мислене - от тях се нуждае учен. Разбира се, това е доста условно, тъй като всеки един учебен предмет е от полза за бъдещата научна кариера - дори и български език и литература и изобразително изкуство. Математиката е от основно значение. Учените в областта на физичните науки използват непрекъснато математика - най-вече алгебра, висша математика и аналитична геометрия, докато тези в биологическите науки я използват по принцип по-рядко. В областта не медицината обаче математическите познания осигуряват огромно предимство - повечето лекари не са най-силните математици и в случай че някой има подобни познания, бързо се превръща в консултант за своите колеги. Много често лекарят с познания по математика е обект на благородна или не толкова благородна завист в колектива си. Всички учени трябва също да имат и работни познания по статистика - без значение от областта, в която работят. Познанията по логика са от огромно значение - според нашия екип в близко бъдеще в магистърските програми по медицина и дентална медицина е небходимо да се включи поне един семестър изучаване на тозиважен и полезен предмет.
В университета започва усвояването на основната материя от всяка една научна област. Повечето учебни програми предлагат и избираеми дисциплини въз основа на личните интереси на студентите и техните предпочитания да усвояват повече учебен материал от дадена област. След година или две всеки студент започва да се ангажира с по-специфичен клон на науката. Задължително е да се знаят поне един или два чужди езика - това е полезно във връзка с четенето на научни трудове, които не са преведени на български. Някои от най-полезните за това езици са английски, френски, немски и руски. Следва да се има предвид че почти всички научни списания с така наречения импакт - фактор са на английски, така че всеки млад учен е необходимо да има отлични познания по този език.
Най-добре е всеки бъдещ научен работник да започне да създава връзки и да работи по специалността възможно най-рано - така нареченият Networking, който е възможно да се осъществява както в Интернет, така и по добрия стар метод на живо (офлайн). С развитието на социалните мрежи възможностите са изграждане на мрежа от контакти стават на практика безгранични. Много преподаватели организират различни кръжоци и стажове. Това осигурява сертифициран лабораторен, клиничен и изобщо практически опит, което е полезно и за намиране на по-сериозна работа по специалността след време. Много често такива стажове и практически занятия се организират дори за ученици в техникуми и гимназисти - така нареченото дуално обучение, което е насочен предимно към по-нискоквалифицирани дейности, но напоследък дори и за научната сфера. Необходимо е да се работи и върху уменията си за писане, донякъде и за устна презентация на живо. Всеки учен ще трябва да може да се изразява добре писмено - както, за да кандидатства за финансиране на изследванията си, така и за да може да публикува резултатите в научни списания. Устните презентации все още са най-важни, най-атрактивни и най-информативни при участия в конгреси - все още контактът на живо се възприема най-добре от аудиторията и вероятно това никога няма да се промени. Заниманията по език и техническо писане в училище и в университета помагат за изграждането на такива умения. Винаги е добре да се четат научни списания - те изграждат навици за възприемане на специализирана информация и поддържат ума в течение със случващото се във всяка една специализирана научна сфера. След време всеки един достатъчно упорит и мотивиран млад човек може да пише статии в тези списания. Наблюдават се структурите и основните изисквания за добър научен труд.
Първоначално се завършва магистърска степен. Въпреки че някои търговски или производствени ръководни позиции са достъпни и за хора с бакалавърска степен, повечето учени имат поне магистърска степен и най-често докторска. Тези програми са насочени повече към автентичните изследвания и развитието на теории, работата с професори или други учени, а понякога дават възможност за използване на авангардни технологии. Повечето програми в България отнемат приблизително 2 години, а в чужбина и повече, в зависимост от естеството на изследването. Намери си изследователски стаж. В университета ще трябва да потърсиш изследователски стаж, свързан със специфичните ти интереси. Пост - докторските програми осигуряват допълнително обучение независимо от избраната специалност. В много случаи тези програми продължават поне четири години и дори по-дълго в зависимост от темата на изследването и други фактори. В допълнение, това ще ти осигури три или повече години работа по изследвания.
Учените в цял свят винаги работят по някой проект или идея - независимо колко високо са се изкачили по професионалната стълбица, това е даденост. След докторантурата и изследванията, свързани с нея, всеки млад или по-стар се нуждае от работа - и за да може да си поема личните разходи, и за да продължи да се развива в областта си, а и за да може да предаде натрупания опит на следващото поколение. Някои учени имат изключително дълга кариера - с продължителност 60, дори 65 години, което ги прави изключително ценни като познания и опит. Освен всичко останало непрекъсната умствена работа поддържа организма в тонус и осигурява адекватна профилактика на процесите на стареене. Ежедневният контакт с млади и активни хора в много случаи може да доведе до постигането на невероятни резултати - комбинацията между енергията на младия човек и знанията и опита на по-възрастния е просто незаменима. Според една широко разпространена сентенция остарял е не този, който има зад гърба си много години, а този, който е спрял да учи. Някои от основните възможности за професионална научна реализация са следните:
Учител по науки - основно в областта на теоритичните дисциплини като анатомия, биохимия, физиология, неорганична химия и много други. Тази професия е доста ясна и не винаги изисква последващо образование - в зависимост от нивото на преподаване. В много гимназии и дори прогимназии обаче се срещат преподаватели със защитена научна степен. В някои области е необходима и допълнитлена педагогическа квалификация
Учен, който се занимава с приложни и клинични изследвания. Много учени работят в големи компании или в различни държавни институции. Провеждат се различни клинични проучвания, създават се иновативни лекарства, процесори, материали с приложение в строителството, автомобилната индустрия, комуникациите и буквално всичко, което ни заобикаля. Изследванията и развойната дейност всъщност заемат най-големия обем от научната работа във всички страни по света без изключние
Професор - много учени в крайна сметка постигат целта да станат професори и да получат мандат в различните университетски институции. Всъщност в най-общия случай дейността на един професор включва както преподаване и обучение, така и обширни научни изследвания. Както вече беше споменато, всичко това осигурява огромни възможности за развитие, но изисква и огромни разходи на усилия и време
Начинът на мислене на всеки един учен е доста специфичен и съществено се различава от начина на разсъждение на хората от други професии и сфери на човешката дейност. По същество повечето работещи хора са чисти технически изпълнители - поради което и животът им бързо става еднообразен и скучен, и може би в недалечно бъдеще тяхната работа ще бъде изпълнявана от роботи и изкуствен интелект. Учените избират да станат учени, защото са любопитни по природа за света около тях и непрекъснато си задават въпроси. Това любопитство ги отвежда към изследването на причините за това нещо да се случва и какво стои зад това - дори и изследването да отнема години. Заедно с любопитството идва и възможността да се отхврълят личните и колективни предубежденията, както и да бъдеш отворен към нови идеи. Често първоначалната хипотеза не се подкрепя от доказателствата при последващите наблюдения и експерименти и трябва да бъде променена или отхвърлена. Много типичен пример за това е научната кариера на шведския изследовател Пер Ингвар Брьонемарк - основоположникът на зъбопротезната имплантология. Тъй като Брьонемарк завършва магистратура по ветеринарна медицина и след това - по стоматология, логично и закономерно той се насочва към експерименти и проучване на свойствата на различните дентални материали върху животни. След различни проучвания и публикации относно различни материали авторът стига и до зъбните импланти - първоначално неговото вътрешно убеждение е било че поставянето на импланти е безперспективен лечебен метод, който води предимно до провали и усложнения и следователно не би трябвало да се прилага върху живи хора. Много скоро обаче мнението на Брьонемарк бързо се променя - в резултат на различни лабораторни и клинични експерименти той вижда че не самата концепция за имплантиране на чуждо тяло в челюстните кости е вредна и погрешна - такива са видовете импланти, които са били прилагани до момента в практиката. При поставяне на винтов имплант в костта на горна или долна челюст лечебните резултати са невероятно добри както в краткосрочен, така и в дългосрочен план - като причина за това е отличната първична стабилност на винтовите импланти. По този начин Брьонемарк от яростен противник се превръща в основоположник на имплантологията - като примерът е доста показателен за това до къде може да стигне един рационален и мислещ човек, който работи с главата и разума си. В днешно време по света едва ли има дентален лекар, който да не знае името на професор Брьонемарк - за егоцентричните хора сам по себе си този факт би бил напълно достатъчен за започването на научна кариера, тъй като малко професии могат да се сравняват с престижа на научната сфера. Комичното (или може би логичното) е че напредъкът в областта води до рязко снижаване на нивото на егото на учения - може би в процеса на работа човек осъзнава много неща, или както е казал Сократ, аз знам едиснтвено колко малко знам. Нашият екип е имал удоволствието да се запознае с много учени от световна величина и всеки един от тях без изключение е достъпен, земен и напълно нормален човек.
Съществуват много малко кариери, които отнемат повече време и усилия от тази на учения. Изискват се четири или дори шест години следване, около пет години по-специализирано образование (при медиците - специализация) и три или повече години докторантура - което означава общо 12 или дори 15 години преди започването на истинската работа. В областта на лицево - челюстната хирургия административните изисквания са още по-големи - необходимо е завършването на две магистратури, медицина и стоматология, поради което се изискват цели 16 години на обучение дори и без защитата на научна степен. Това е срок, относно който всеки трябва да е информиран възможно най-рано - по възможност още в гимназията. Необходимо е да се поддържат знанията актуални. По време на това десетгодишно (а много често и повече) образование, както и по време на кариерата, е необходимо всеки да бъде адекватно запознат със случващото се в съответната сфера и свързаните с нея научни домейни. Доколкото нещата непрекъснато се променят, изоставането е бързо и в много случаи се компенсира изключително трудно. Така например дори и през 2023 година съществуват много зъболекари, които масово изработват обтурации от амалгама - въпреки че показанията за прилагане на този материал са изключително ограничени и на практика дори липсват. Причина за това е нежеланието на голяма част от съсловието да се информира относно по-новите методи за лечение на кариес - които дори не са нови, а са въведени през 70-те и 80-те години на ХХ век.
Почти всички известни учени публикуват статии в специализираните списания. Там те споделят своя опит, практически наблюдения и сравняват своите резултати с тези на други свои колеги от цял свят. Четенето на тези статии помага на начинаещите (дори и на студенти - първокурсници) да разбират към кого можеш да се обръщат за помощ във връзка с изследванията и самоусъвършенстването си. Според наблюденията на нашия екип нито един световноизвестен учен в която и да е област не отказва съдействие на начинаещите - напротив, всеки се опитва да ги окуражава и стимулира да се занимават с научни изследвания. Тъй като изявените учени са постигнали своите резултати с труд и непрексънати усилия, те са наясно с ползата за цялото общество от готовността на младите хора да стартират научна кариера. Ситуацията е коренно различна в случай че един млад и амбициозен човек започне да учи и да се образова - така той или тя биха могли да бъдат от огромна полза за цялото общество; разбира се, възможно е и младежът да започне работа в държавната администрация, при което бързо да се превърне в консуматор на ресурси до пенсия. Ако един човек търси моментното удовлетворение, научната кариера просто не е удачна за него.
По отношение на заплащането ситуацията също не е особено благоприятна - особено в страните на Източна Европа. Дори и в САЩ най-ниско платени са работните места, които изискват високо IQ, умения и много работни часове - като от това правило има много изключения, но общата тенденция все още е такава. Заради дългия път към успеха, известно време младият човек ще изпитва значителни финансови трудности. В много случаи има и кратки срокове, които изискват значителни усилия, работа до късно през нощта и през празници и почивни дни. Всички тези условия правят работата трудна - нищо общо с труда на държавния и общински служител, въпреки че повечето учени всъщност са държавни служители и като такива бързо усвояват всички негативни навици и начина на работа в държавните учреждения. Никой научен труд обаче не е подготвен за ден, седмица, месец, а често дори не и за година. В много случаи, като например клиничните птоучвания, един елементарен на пръв поглед резултат може да изисква няколко десетилетия работа. Това може да бъде доста обезкуражаващо, но добрият учен винаги трябва да бъде търпелив. Уменията за наблюдение също са важни. През тези години на очакване на резултати трябва непрекъснато да се търсят най-малките промени в това, което се очаква като краен резултат. Изключително ценно е мисленето извън ограниченията и общоприетите рамки (дори и догми). В този ред на мисли ябълката, която паднала върху главата на Нютон, или Архимед, който се потопил във ваната си и изместил водата, са елементарни ежедневни действия, довели до фундаментални научни открития. Повечето хора не се замислят върху подобни събития, но учените са видели нещо различно, което никой друг не е успял да забележи по онова време. За да се разширят границите на човешкото познание, в много случаи е необходимо да се мисли по коренно различен начин. Поради това към научната кариера се ориентират хора, които обичат да гледат задълбочено върху предмети, явления и събития и да проучват причините нещо да се случва или не.
През 1981 година едно дете поиска от баба си да му купи играчка - котенце, която при стискане издаваше мяукащ звук. След дълго молби и обещания да слуша бабата извади немалката за онова време сума от 2.80 лева и купи котенцето. Детето на минутата го счупи... за да види какво има вътре. Разбира се, това стана причина за прилагането на възпитателни мерки в стил Макаренко, но това не успя да сломи изследователския дух на детето. Точно 40 години по-късно, през 2021 година, въпросното дете стана професор в Университета по хранителни технологии в град Пловдив и продължава да бъде личен приятел на д-р Венцеслав Ралев, който е автор на настоящото изложение. Според литературния герой на Дж. Р. Р. Толкин (магьосника Гандалф) този, който чупи нещо, за да види какво е, напуска пътеката на мъдростта; докато при децата подобни изследователски похвати са допустими и дори понякога е добре да бъдат насърчавани, то при възрастните и опитни учени сентенцията на Гандалф е валидна с пълна сила.
