Лекар

Лекарят е специалист по медицина, който се грижи за поддържането, подобрението и възстановяването на здравето при хората (или при животните - ветеринарен лекар), чрез изследването и изучаването, диагностицирането и лечението на заболявания, травми и наранявания, и други физически или емоционални и умствени неразположения, като последното се отнася по-скоро до клиничните психолози и психиатрите, макар че могат да бъдат и само съпътстващи на обичайни физически заболявания. Лекарите могат да фокусират тяхната практика върху определени категории от заболявания, типове пациенти, методи на лечение, което е известно като отделни медицински специалности и съответно специалисти, както и да предоставят продължителна и обхватна медицинска грижа за отделни пациенти, семейства и дори общности, както е при общопрактикуващите лекари или джипита (GP, от английското: general practitioner).

Медицинската практика съответно изисква както детайлно познание на академичната дисциплина (нейните базови и основни области като анатомия и физиология), също заболяванията, техните наименования, етиология и най-вече лечение и методи за лечение – това което представлява науката медицина, но също и на добро ниво този вид компетенция, която дава възможност в приложението и практиката да се осъществява изкуството на медицината. В България лекарят е лице, което притежава образователно-квалификационната степен „Магистър по медицина“ и „Магистър по дентална медицина (стоматология)“ и има право да упражнява медицинска дейност. Лекарите провеждат изследвания; усъвършенстват или разработват теории и оперативни методи; провеждат медицински прегледи, клинични изследвания и поставят диагнози; прилагат профилактични или лечебни мерки. НКПД класифицира лекарите в Клас 2 (Аналитични специалисти), Подклас 22 (Природонаучни и здравни специалисти), Група 222 (Здравни специалисти), Единична група 2221 (хуманни лекари), със следните възможни позиции:

В България съществуват шест университета, които обучават лекари:

Кандидатстването се осъществява чрез класиране след успешно положени изпити по биология и химия. Обучението по медицина трае 6 години. Завършилите получават званието „доктор“. Никъде в света няма възможност за задочно обучение по медицина, както и всички лекари са магистри. При получаването на дипломите си младите лекари полагат тържествено Хипократова клетва. Лекарите предпочитат да се наричат „лекари“, за да се разграничат от научните степени „доктор“ и „доктор на науките“. Доктор може да стане всеки след защитаване на дисертация, като правилно се произнася „доктор по география /математика /химия“ или „доктор на математическите науки“. Специализацията на лекарите се осъществява след завършването им в Медицински университет/факултет. Току-що завършилият лекар е без специалност. Времето за специализация е различно и обикновено трае като между 3 и 5 години за различните специалности. Стандартно е 4 години (неврология, психиатрия, очни болести и пр.).