В буквален превод от старогръцки атрофия означава липса на хранене - представката а се използва за пълна липса, а трофос означава хранене. От физиологична гледна точка атрофията (на латински atrophia, на старогръцки ἀτροφία) представлява намаляване на размерите на органите или тъканите поради недостатъчно изхранване. Причините за това биха могли да бъдат общи за целия организъм - поради генерализирани процеси като глад и тежки заболявания. Съществуват и локални причини за атрофията - стесняване на артерии, поражения на нервната система, обездвижване на крайници с цел лечение на фрактури и други. При липса на функция в дадена област на тялото настъпва физиологична атрофия - липсва патологичен процес, но организмът пренасочва хранителните ресурси там, където има нужда от тях. Атрофията може да бъде генетично програмирана - атрофия на тимуса по време на пубертета и на повечето органи в старческа възраст. При атрофията едновременно е налице и намелена дейност на засегнатия от нея орган - логично и закономерно например един мускул не може да изпълнява пълноценно своята функция при значително намаляване на размера му. Обратното състояние на атрофията е хипертрофията - силно увеличен размер на даден орган или тъкан като адаптация към повишените функционални изсквания към него. Понякога се използва и терминът хипотрофия - намалено изхранване на даден орган или тъкан, докато атрофията означава пълна липса на хранене. В реални условия в повечето случаи става въпрос за хипотрофия, а не за пълна атрофия - рядко един кръвоносен съд може да бъде напълно непроходим, въпреки че и това е възможно - например при налагане на дефинитивна лигатура или разкъсването му в резултат на механична травма. При атероскелротични изменения или компресия на съда като следствие на локални патологични процеси има частично запазена проходимост - в определен процент кръвоснабдяването на дадената анатомична област е съхранено.
Лечението на атрофията е различно. В една огромна част от случаите е достатъчно да се повиши физическата активност на организма, при което настъпва обратният процес - органът или тъканта започват да хипетрофират. В други случаи трябва да се лекуват причините от локален характер - най-често запушване на кръвоносни съдове.