В буквален превод от старогръцки атрофия означава липса на хранене - представката а се използва за пълна липса, а трофос означава хранене. От физиологична гледна точка атрофията (на латински atrophia, на старогръцки ἀτροφία) представлява намаляване на размерите на органите или тъканите поради недостатъчно изхранване. Причините за това биха могли да бъдат общи за целия организъм - поради генерализирани процеси като глад и тежки заболявания. Съществуват и локални причини за атрофията - стесняване на артерии, поражения на нервната система, обездвижване на крайници с цел лечение на фрактури и други. При липса на функция в дадена област на тялото настъпва физиологична атрофия - липсва патологичен процес, но организмът пренасочва хранителните ресурси там, където има нужда от тях.
Същите закономерности са валидни и при процесите на централната нервна система - при липса на мисловна дейност когнитивните процеси и способността за възприемане и осмисляне на нова информация се влошават силно. Това обаче по никакъв начин не води до морфологични промени - главният мозък не намалява като тегло и брой клетки, тъй като невроните са загубили способността си да се делят още преди раждането на индивида. Обратно, при честа ментална стимулация, решаване на сложни казуси, логически задачи и проблеми мозъчната дейност силно се подобрява; този процес се наблюдава и при човека, и при животните, особено при висшите бозайници. Морфологично това се изразява единствено във формирането на нови и нови междуневронни връзки, което обаче се открива единствено на ултраструктурно ниво. Различни проучвания от областта на психологията отдавна са доказали че концепцията за tabula rasa (чиста дъска) на философа Джон Лок е невалидна - единствено при раждането на индивида неговото съзнание е чисто като празна черна дъска. С процеса на обучение и усвояване на нова информация се стига и до сериозна стимулация на когнитивните процеси, съответно до увеличаване на капацитета за обработка на информация. Не е известно до колко точно е възможно да се увеличи този капацитет (вероятно не до безкрайност), но той със сигурност е променлива величина. Обратно, при липса на мисловна дейност настъпват атрофични процеси - способността за възприемане и осмисляне на нова информация силно намалява, като при някои индивиди е сведена до нула. В този ред на мисли известният герой на Артър Конан Дойл (Шерлок Холмс) в едно свое изказване оприличава човешкия мозък на таванско помещение, което всеки от нас запълва с мебели - информация и закономерности. Тъй като д-р Уотсън беше обяснил на Холмс устройството на Слънчевата система, детективът заяви че колкото е възможно по-бързо ще забрави този факт - за да не запълва своето таванско помещение с излишни мебели, които не биха били от полза за ежедневната му работа. В този случай литературният герой както никога греши - таванът има разтегливи стени и може да приеме още и още мебели и обзавеждане. При това с усвояването на нова и нова информация се увеличава и способността за откриване на нови причинно - следствени връзки - нещо, което е от ключово значение за професионалната дейност на Шерлок Холмс.
В сферата на емоциите процесите на атрофия засега не са толкова добре проучени. Умереният стрес определено има стимулиращо действие - човек се научава да приема по-спокойно това, което се случва около него, независимо дали то води до положителни или отрицателни емоции. Прекалено силният стрес (декомпенсиран стрес или дистрес) обаче може да има разрушително действие върху човешката психика - при много и продължителни емоции дори и минимални дразнители са в състояние да извадят човека от равновесие. В много случаи състоянието е придобито - както вече беше споменато, в резултат на силен стрес. В други случаи пък е вродено - подобно на астеничния хабитус, някои хора се отличават с вродена слабост на психиката и неспособност да понасят дори и минимално количество негативни емоции. Това състояние понякога се нарича емоционална атрофия - другото наименование на заболяването психастения. Това представлява психично разстройство, характеризиращо се с изключителна чувствителност, нервност и склонност към хистерия. Това е състояние на душевна нестабилност, при което човекът е склонен към пристъпи на паника, страх и дори ужас. Налице е повишена тревожност и раздразнителност. Психастенията се характеризира още с емоционална нестабилност, липса на самоконтрол, импулсивност и склонност към драматизация на ситуациите. Страдащите от това заболяване изпитват големи трудности при вземането на елементарни решения - на практика покупката на ежедневните хранителни продукти може да ги доведе до състояние на пълен ступор. Периодично се проявяват различни страхове и обсесии. Обсесивно - компулсивните симптоми се изразяват в натрапчиви мисли (обсесии) и повтарящи се действия (компулсии). Болният усеща че трябва да извършва тези действия, за да намали тревожността си. Изпитва и постоянно чувство на безпокойство и страх, които не са свързани с конкретни ситуации или събития. Има постоянни съмнения в собствените способности, решения и действия, често водещи до нерешителност и трудности при вземането на решения. Липса на самочувствие и увереност в себе си, често съпроводени с чувство за малоценност. Терминът психастения е използван предимно в по-старата психиатрична литература и е описан от френския психиатър Пиер Жане в края на XIX и началото на ХХ век. В съвременната психиатрия психастенията не се използва като диагноза. Тези симптоми обикновено се класифицират като част от обсесивно - компулсивно разстройство или генерализирано тревожно разстройство. При окуражаване и похвали от страна на околните оплакванията на страдащия започват да отзвучават; според доста съвременни автори това дори не е заболяване, а просто отклонение от нормата. Меланхоличният психологичен тип е най-предразположен към психастении.
Възприемането на нова информация и непрекъснатото учене също могат да доведат до подобно претоварване, което си има и название - бърнаут или професионално прегаряне. При бърнаута етиологията е смесена - налице е както информационно претоварване, така и емоционален компонент, тъй като няма нито един човек, който да не изпитва емоции. Ежедневната трудова дейност и професионалното развитие на всеки един от нас включват както когнитивни процеси, така и емоции и когато всичко това надхвърли даден индивидуален праг, се развива бърнаут. Единствено при изкуствения интелект не е наблюдавано професионално прегаряне, но в бъдеще е възможно да наблюдаваме дори и такъв феномен.
Атрофията може да бъде генетично програмирана - атрофия на тимуса по време на пубертета и на повечето органи в старческа възраст. При атрофията едновременно е налице и намелена дейност на засегнатия от нея орган - логично и закономерно например един мускул не може да изпълнява пълноценно своята функция при значително намаляване на размера му. Обратното състояние на атрофията е хипертрофията - силно увеличен размер на даден орган или тъкан като адаптация към повишените функционални изсквания към него. Понякога се използва и терминът хипотрофия - намалено изхранване на даден орган или тъкан, докато атрофията означава пълна липса на хранене. В реални условия в повечето случаи става въпрос за хипотрофия, а не за пълна атрофия. В много рядки ситуации един кръвоносен съд може да бъде напълно непроходим, въпреки че и това е възможно - например при налагане на дефинитивна лигатура или разкъсването му в резултат на механична травма, или при тромбозиране на съда. При атероскелротични изменения или компресия на съда като следствие на локални патологични процеси има частично запазена проходимост - в определен процент кръвоснабдяването на дадената анатомична област е съхранено.
Лечението на атрофията е различно. В една огромна част от случаите е достатъчно да се повиши физическата активност на организма, при което настъпва обратният процес - органът или тъканта започват да хипетрофират. В други случаи трябва да се лекуват причините от локален характер - най-често запушване на кръвоносни съдове. При нарушено хранене на целия организъм е необходимо да се въведат съответните диетични промени. При психастении е удачна психотерапията, като единствено най-тежките клинични случаи изисква медикаментозно лечение.