Заболяването е на един организъм представлява болестно състояние, болест - на латински morbus. В процеса на развитието на патофизиологията различни изследователи са се опитвали да дават различно определение за това какво точно представлява болестта, които са до голяма степен непълни. Различните определения на понятието болест акцентират върху отделни страни на сложното и многостранно явление болест: отклонение от статистическата норма, разстройство на жизнените функции, храмонията на организма и неговото равновесие; реакция на организма към вредните въздействия на различни фактори на околната среда, нарушение на приспособимостта на организма към околната среда, включително и социална, увреждане на клетките и много други. При разглеждане на тези определения самостоятелно в тях се открива голяма доза истина, но те в никакъв случай не дават пълн описание на понятието болест. Само при тяхното комплексно отчитане може да се даде адекватно определение на болестта. Според съврменните концепции в областта на патофизиологията това е нарушена нормална жизнена дейност на организма под действието на увреждащи агенти, характеризираща се с разстроени регулаторни системи, понижена приспособимост и ограничена трудоспособност. Болестите са предизвикани от действието на прекомерно силни или необичайни дразнители, протичат при нарушена хомеостаза и понижено качество и ефективност на жизнените процеси; болестните състояния винаги са съпроводени със структурни и функционални изменения в организма. Разбира се, и това определение не може да претендира за абсолютна точност и всеобхватност предвид сложността и многообразието на наблюдаваното явление. Освен това науката непрекъснато открива нови факти и доуточнява вече описани такива, което неминуемо обогатява и доусъвършенства това определение.
Организмът на животните, растенията и хората се намира в единство с околната среда. Тя обаче непрекъснато се изменя и това налага непрекъснатото приспособяване на организмите, в случай че те желаят да оцелеят. Поради това болестта е детерминирано явление. Тя не възниква без причина, без действието на различни външни или вътрешни фактори.
Патологията е научна дисциплина, която изучава аномалиите и измененията в организмите, причиняващи нарушение в тяхната нормална анатомична и физиологична структура, както и във функцията на различните органи и системи. Патологията е обособена като медицинска специалност, която се занимава с изследването и диагностицирането на патологичните процеси в човешкото тяло. Патологичните процеси могат да се появят поради различни причини - инфекции, възпаления, генетични аномалии, автоимунни реакции, неопластични процеси и други. Патологията изучава морфологичните (структурни) промени в тъканите и органите, както и техните функционални промени - което през последните 100 години е обособено като две различни меидицнски специалности, съответно патологична анатомия и патологична физиология. Патологичните промени могат да се проявяват чрез различни симптоми и клинични прояви, което позволява на патолозите да поставят диагноза на различни заболявания. Те анализират биопсични проби, оперативен материал, цитологични и хистологични образци и извършват лабораторни изследвания, за да определят причината и характера на заболяването. Патологията е основа за разработването на методи за лечение и профилактиката на различните заболявания. Патологичното изследване играе важна роля в медицинската практика - то помага за определянето на диагнозата, прогнозата и избора на най-ефективните методи за лечение на пациентите.
Патологичен процес е процес, който се отклонява от нормалното физиологично състояние и предизвиква нарушение в функцията на органа или организма като цяло. Патологичният процес обикновено е свързан с морфологични промени в тъканите и органите. По-рядко няма морфологична изява и промените са чисто функционални - обикновено това се случва при по-леки заболявания с остро протичане, които оздравяват за кратък период от време. При хронично протичане на един патологичен процес в огромен процент от случаите се наблюдават промени в анатомичния строеж и хистологичната структура на организма - които промени могат да бъдат изключиелно тежки, например при инфекциите с микобактерии (туберкулоза и лепра). Тези промени могат да бъдат видими при макроскопско изследване (клиничен преглед, при който се откриват промени в цвета, формата или размера на органа) или при микроскопско изследване (например промени в клетките или тъканната структура). Патологичните процеси могат да се проявят чрез различни симптоми и клинични прояви в зависимост от засегнатия орган или система. Например патологичен процес в белите дробове може да се прояви с кашлица, задух и други симптоми на дихателна недостатъчност. Диагностиката на патологичните процеси включва различни методи - споменатият вече клиничен преглед, лабораторни изследвания, образни методи (например рентгеново изображение или аредно - магнитен резонанс), биопсия и други. След установяване на диагнозата, патологичният процес може да бъде лекуван с помощта на различни методи (медикаментозно лечение, хирургични процедури, физиотерапия и други подходи), като крайната цел е възстановяването на нормалната структура и функция на организма. В идеалния случай има restitutio ad integrum - възстановяване на органите и тъканите до тяхното първоначално състояние, което е било налично преди развитието на процеса.
Много често в сферата на здравеопазването вместо болест или заболяване се използва терминът патология - което има предимно организационно значение относно това дали дадено лечебно заведение лекува основно възпалителна, дистрофична, неопластична патология или вродени малформации - като много често представляват едни от най-тежките патологични процеси в организма. Има известни нюанси в значението на различните термини - докато с думата болест и заболяване се означават предимно клиничните симптоми, то с патология и патологичен процес се обозначават морфологичните и физиологичните промени, които настъпват при развитие на заболяване в човешкото тяло.
Когато става дума за неинфекциозни и не остри заболявания (състояния), те преминават през следното развитие:
Генетична склонност. Това означава, че пациентът може да има генетична предразположеност към определен род заболявания
Конституционална склонност (особено в хомеопатията). Конституционалната склонност към определена род състояния, заболявания, физиологични тенденции (не от правния термин конституция, а от английското constitute – съставям) може да включват, но може и да не включват генетична предразположеност. Това означава, че пациент с проблемни зъби може да произхожда от семейство с много здрави зъби като цяло и липса на склонност към такъв род проблеми.
Първи симптоми. Слаба проява
Развитие, влошаване
Характерни симптоми. Те са видими или разпознаваеми
Влошена симптоматика
Хронично състояние
Влошено хронично състояние
Кризисно състояние
Летален изход - възможен изход от тежките заболявания
Отшумяване, затихване - другият възможен изход освен леталния. Постепенно или отведнъж организмът се възвръща в началното конституционално състояние на здраве.
Пълно здраве - не само предходните симптоми са изчезнали, но организмът в цялост е здрав.
Според повечето лекари симптомите и заболяванията трябва да се лекуват още при проявата им - профилактиката е най-доброто лечение. Хомеопатите имат по-различен подход - те твърдят че при дадена конституция винаги има склонност към определен род симптоми, но заболяването трябва да се третира така, че пациентът да е със здраво телосложение. Често конституциите в хомеопатията са наричани типове или още лекарствени типове. Въпреки че хомеопатията е гранична област между сериозната медицина и магиите и заклинанията, в това има доза голяма логика - индивидуалното лечение на заболяванията има доста по-добър ефект от стандартизираното, независимо за коя медицинска специалност става въпрос и дали лечението е оперативно, медикаментозно или хирургично. Дори през последните 5 години в специализираните среди започна упорито да се говори за персонализирана медицина - диагностика и лечение на всяко едно заболяване, съобразено с индивидуалните анатомични и физиологични особености на всеки пациент.
Латентният (скрит) стадий обхваща периода от началото на действие на патогенния фактор до появата на първия клиничен признак. При инфекциозните заболявания латентният стадий се нарича инкубационен период. През този период организмите са клинично здрави и не показват видими признаци на заболяване. На молекулно, клетъчно и органно ниво се развиват патологични изменения, предизвикани от действието на патогенния фактор. Едновременно с това протичат и защитно - приспособителни реакции. В някои от случаите последните могат да доведат до унищожаване на патогенния агент още в този стадий - да не се проявят клиничните белези на болестта и пациентът да не разбере че е прекарал заболяване. Латентният период има различна продължителност и се определя както от силата и специфичните особености на патогенния фактор, така и от състоянието на реактивността на организма.
Продромалният стадий обхваща периода от появата на първия клиничен признак до оформянето на пълния симптомокомплекс на заболяването. През него защитните механизми на организма са отслабени като доминиращо положение придобиват нарушенията. Метаболитните, структурните и функционалните нарушения се задълбочават и видимо се проявяват чрез външни симптоми. Симптомите са все още твърде общи и се характеризират с промяна на поведението и общото състояние на организма.
При стадия на пълната клинична изява патологичните процеси изцяло доминират над защитно - приспособителните. Проявяват се вече и специфичните за болестта симптоми, благодарение на които може да се диагностицира заболяването. Група признаци, които са характерни за дадени заболявания и почти винаги ги съпътстват се наричат синдром на заболяването. При други заболявания един от симптомите е твърде специфичен и достатъчен за поставяне на диагнозата. Такива симптоми се наричат патогномонични. Понякога болестите могат да протекат атипично, в по-лека форма или отделни техни признаци да не се проявяват. При други заболявания допълнително се намесва нов патогенен фактор, който добавя нови симптоми. Те могат да маскират типичната симптомология на заболяването, утежняват протичането му и често са причина за смърт.
Последният стадий на заболяването може да продължи към оздравяване или преминаване в патологично състояние и смърт.
Още от древността, а и днес, към заболяванията, които не са от групата на острите или вследствие на травма болести, има два подхода:
генетичен подход - произлиза от наблюдението, че често болестите се наблюдават в дадено семейство, тоест има унаследимост, или както казваме днес генетична склонност или предразположеност
типологичен (произхождащ още от Хипократ), също наричан конституционален. Макар че теориите за темпераментите по-често намират приложение в психологията, тази за конституцията (тоест стойка, физиология на тялото и т.н.) е прилагана и върху изследване на причините, разпространеност и разпознаване на физическите заболявания.
Тези два подхода се различават по това, че намират за произход на заболяванията различни причини: генетични и съответно типологични. Тъй като генетиката е наука в процес на много активно развитие, днес много често се залага на генетичния подход. Той е също така доказан многократно в практиката, тъй като при наличие на ДНК налична склонност, често заболяването се наблюдава в следващо или по-следващо поколение. И все пак, дори в рамките на семейството и дадена в проценти генетична склонност при две сестри например, едната може да развие заболяването, а другата не, и това действително се наблюдава в практиката. Това е и причината генетичната теория понякога да търпи критики, особено в случаите като този на Анджелина Джоли, която си прави двойна превантивна мастектомия.
Основните признаци на болестта се установяват при клиничното изследване на организма. Те са проява на настъпилите смущения във функциите на органите и системите, на нарушенията на обмяната на веществата или на други отклонения в дейността на организма. Симптомите биват няколко вида:
Субективни. Това са симптомите, които показват как организмът чувства настъпилите промени в организма си, колкото и общи да са те. Външно те не се проявяват или са твърде слаби. При тези симптоми се установява основно болка, тежест, виене на свят и други
Обективни. Това са достъпни за наблюдение симптоми като отоци, дихателни и сърдечни шумове, цианоза. Поради тази причина тези симптоми са и с по-голямо значение при диагностициране на заболяването
Условно-субективни. Такива са общи симптоми, проявяващи се при широк кръг от заболявания – например спиране на дефекация или честа дефекация, често уриниране, количен пристъп и други
Постоянни
Непостоянни
Типични. Такива са тъпотите в областта на белите дробове.
Атипични. Такава е жълтеницата, която се проявява при стомашно-чревен катар. Явява се случайно и е непостоянен признак
Патогномични. Това са онези симптоми, които дават основание да се постави диагноза със сигурност. Такива са телца на Бабеш-Негри при беса, антраксните бацили в труповете на умрелите от антракс
Случайни
Общи. Такива са ускорен пулс, повишена телесна температура, учестено дишане
Местни. Пример за такива симптоми са отоци в различни области на тялото, болезненост и други.
По отношение на прогнозата симптомите се делят на: Индиферентни (безразлични). Благоприятни. Неблагоприятни. Злокачествени. Пример за такъв симптом е липсата на перисталтични шумове при инвагинация и завъртане на червата.
Безнадеждни. Такъв симптом е конецовидният пулс съпроводен със спадане на телесната температура.
Синдромът е сбор от симптоми, които се дължат на една и съща причина и се наблюдават едновременно или един след друг.
Според динамиката на протичане болестите се разделят на следните видове:
Свръхостри (на лат. перакутни) – протичат за 1 – 3 дни, понякога за часове или дори минути; такива са повечето отравяния, някои алергични състояния, някои инфекциозни болести и други
Остри (на лат. акутни) – протичат за 2 – 7 дни; така протичат повечето възпалителни процеси и инфекциозни болести, и други
Подостри (на лат. субакутни) – протичат за 7 – 20 дни; така протичат някои бактериални и гъбични инфекции
Хронични – продължават повече от 20 дни; така протичат повечето автоимунни заболявания, гъбичните инфекции, и други
Според локализацията: общи (генерализирани) – засягат целия организъм; такива са почти всички заразни и обменни заболявания, и др.; местни (локални) – засягат строго ограничени части; общите изменения в организма са незначителни; такива са повечето кожни болести, травмите (изгаряния, счупвания, изкълчвания и т.н.) и др. Тъй като предметът на медицината е възникването, развитието, лечението и предотвратяването (профилактика) на болестите, то всеки дял от медицината изучава определен аспект на някоя група от болести. Основните медицински науки, които изучават болестите в цялост, са:
Етиология
Епидемиология
Нозология
Патология
Диагноза и диференциална диагноза
Лечение - медикаментозно, хирургично или физиотерапевтично
Профилактика
Диагнозата на дадена болест се поставя въз основа от данните на анамнезата, от непосредственото изследване на болния и като се взима предвид и развоят на болестта. Диагнозите биват:
Анатомична диагноза. Това е диагнозата, при която се установява кой орган е заболял и какви са настъпилите промени в него. Например жълтеницата се проявява при заболяване на черния дроб, но освен това е възможно да се дължи на хемолиза на еритроцитите или възпаление на отделни части от чревния канал
Етиологична диагноза. Тя следва анатомичната диагноза и има съществено значение както за лекуването, така и за профилактиката на заболяването. При изясняване на етиологията се изисква прилагането на един или друг вид антибиотик или химиотерапевтично средство, спрямо което микроорганизмите са най-чувствителни.
Функционална диагноза. Допълва предишните две диагнози и служи за изясняване доколко заболелият орган е в състояние да изпълнява физиологичните си функции. Намира много голямо приложение при заболявания на ставите, мускулите и белия дроб - като в последния случай функционалното изследване осигурява над 90 % от необходимата информация за поставяне на диагноза. В лицево - челюстната област функционалната диагностика е основна при изследването на темпоромандибуларната става
Патогенетична диагноза. При нея е необходимо да се наблюдава динамиката на болестния процес и при развитието му се стига до поставянето на съответната диагноза. В миналото методът се е прилагал изключително често поради липсата на богат набор от клинични и параклинични изследвания. В днешно време този метод по възможност се избягва, тъй като много заболявания при липса на лечение прогресират и се стига до различни видове усложнения. Едиснтвено при рядка патология и изчерпване на възможностите за изследване се прибягва към патогенетична диагноза. В специализираната литература е разпространен вицът за хирурга, който започва да топи с марля в оперативното поле, когато не знае какво да прави - нещо подобно представлява и патогенетичната диагноза
Симптоматична диагноза. Поставя се въз основа на определени симптоми, без да се изясни причината за появата им. Много симптоми обаче са патогномонични и при появата им може да се постави сигурна диагноза само въз основа на оплакванията на болния
Диагноза въз основа на лечебния ефект. Поставя се при много заболявания при които е нужно бързото прилагане на лекарствено средство (антидот), за което се знае, че действа специфично върху даден причинител. Например ако след прилагането на акаприн се установи видимо подобряване на състоянието на животно, заболяло от пироплазмоза, означава че диагнозата е поставена правилно. Този вид диагноза се нарича diagnosis ex juvantibus. Понякога такива методи за диагностика са опасни, тъй като при едно неадекватно лечение бързо може да се стигне до прогресиране на заболяването и усложнения. Поради това diagnosis ex juvantibus следва да се прилалага само при лечения без опасни странични ефекти и най-вече при терапии, които при здрави индивиди няма да имат никакъв вреден ефект. Логично е че няма оперативна интервенция, която да не е свързана с рискове, така че диагнозата в процеса на лечение намира по-рядко приложение в хирургията. Дори при лечение на зъбен кариес не би трябвало да се прилага подобен метод за диагностика - разпробиването на едно оцветяване по повърхността на зъба трябва да се извършва само при категорични клинични или рентгенологични данни за формиране на кухина
Диференциална диагноза - изключително важна при съвременното ниво на развитие на медицината. Клиничните и параклиничните симптоми са присъщи не само за една болест. Поради тази причина е наложително да се извърши диференциална диагноза (diagnosis per exlusionem), която трябва да доведе до разпознаването на дадената нозологична единица. Диференциалната диагноза е от ключово значение за прилагане на адекватна терапия - ако болният боледува от перитонит, а лекарят се опитва да лекува гастрит, последиците биха били фатални
Болестите по растенията представляват нарушения на физиологичните процеси в растителния организъм. Изразяват се в разстройство на обмяната на веществата, строежа на организма. Разглеждат се като тристранен процес, който се развива между патогенния причинител, поразеното растение и въздействието на околната среда (фактори като температура, влага, светлина). Болестите по растенията могат да се предизвикват от механични повреди, неблагоприятни външни условия и патогенни микроорганизми, които увреждат отделна негова част или цялото растение като водят до забавяне на развитието или до загиването му.
Патология
Стадии на болестта
Симптоми
Диагноза
Болести при животните и растенията