Понятието стрес се използва в психологията, неврологията и психиатрията. С този термин се обозначава състояние на силно физическо, нервно напрежение, предизвикано от негативни фактори или отрицателно физическо или емоционално въздействие и усещане. Това най-вече се отнася до високите и дори много високите нива на стрес, които могат да имат негативен ефект върху физиката, емоциите и умствената концентрация. Смята се че по-ниските нива могат да бъдат фактори на адаптация и справяне. В същото време се счита и че някои много високи нива на стрес могат да водят до високо ниво на мотивация, и в същото време пораждане на високо ниво на уменията в професионален аспект. Това твърдение е валидно особено за икономическите професии (например брокери на фондовите борси), където стресът би могъл да бъде позитивен фактор. Стресът се определя като неспецифична реакция на тялото към всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване, осъществяваща се по стереотипенна базата на идентични биохимични промени. Всичко това може да се случи и по нестереотипен начин - когато в биохимията се въвеждат нови фактори и процеси.
Стресови реакции се наблюдават както у човека, така и при по-низши животни без нервна система и при растения. Стресът не е просто нервно напрежение. Причина за появата му често са интензивни емоционални и дори физиологични преживявания. Около 75% от соматичните заболявания са свързани със стреса; една огромна част от психичните и психосоматичните - също.
Видовете стрес според източника са няколко, но основно се говори за екзогенен и ендогенен стрес - съответно такъв, който се провокира от външни или вътрешни въздействия върху организма. Изработена е класификация на така наречения стрес на сетивата - тя е валидна само за външни източници на стрес (съответно стресът е екзогенен) и по-специално за сетивни дразнители. По отношение на вътрешните и различните когнитивни дразнители има изработени отделни класификации, които са описани по-долу в хода на настоящото изложение. Сетивният стрес от своя страна се подразделя на няколко видаː
Стрес на зрението - предизвиква се от прекалено силни комбинации от цветове - прекомерна употреба на ярки и особено разнородни цветове. Този тип стрес има особено голяма сила когато ярките цветове са разположени на големи пана или изображения. Картини, които затрудняват прекомерно зрението или изразената неяснота на изображението също са в състояние да предизвикат зрителен стрес. Все пак възприемането на различните зрителни дразнители е строго индивидуално - за един наблюдател дадена комбинация има стимулиращ ефект, докато за друг предизвиква декомпенсиран стрес. Руският народ има поговорката "По вкуса и цвет товарищи нет", която кратко, но ясно обяснява индивидуалните възприятия за всяко едно сетивно усещане
Стрес на слуха - произхожда от шумови източници, строежи или тежки преминаващи машини. Шумът е нежелан, необработен музикално, и смятан за неприятен звук. Може да бъде силен или слаб и винаги се възприема негативно от хората около източника на шум. Той е с неопределена и непостоянна честота. Примери за шум са вятърът, духащ листата на дърветата, едновременният говор на много хора, както и триенето на различни предмети един в друг. Шумът представлява звукови вълни. Човешкото ухо улавя шум с честоти от 16 Hz до 20000 Hz, като с възрастта този диапазон намалява. Ако механичните вълни са под 16 Hz, те се наричат инфразвук, а ако са над 20 kHz - ултразвук. Ултразвукът и инфразвукът са недоловими за човешкото ухо. Има шумове, които вредят на слуха, но има и такива, които създават приятни усещания: шум от птици, поточе в гората, гласът на славей. Проблемите с шума са причина за смяната на мястото на живеене на 10 милиона души в Европа ежегодно. Около 3% (като брой 4000) от миокардните инфаркти в Германия са следствие на шума от уличното движение. Излагане на шум със сила над 90 dB в продължение на повече от осем часа може да доведе до щети за ушите. Музиката в дискотеките е със сила около 95-110 dB. По отношение на музиката, която се възприема единствено чрез слуха, има изписани хиляди страници в специализираната литература относно нейното въздействие върху организма. Някои видове музика се възприемат като дразнещ шум от някои индивиди, докато при други имат силно тонизиращ и позтивен ефект - например музикалният жанр Heavy Metal
Осезателен стрес или стрес в резултат на допир - в много случаи докосването на кожата на индивида може да причини неприятни усещания, граничещи със стрес. Поради това в цивилизованите общества се зачита личното пространство на всеки индивид, особено на женския пол. Нежеланото докосване винаги се приема като посегателство върху личността
Мирисен стрес - относно въздействието на миризмите върху човешкия организъм най-много изследвания са проведени от парфюмерийната индустрия. Някои миризми предизвивкат приятни усещания, докато други са източник на стрес. Има и дълбоко заложена непоносимост към миризми - например миризмата на човешки ексременти, докато други миризми пък моментално поставят всеки един от нас в състояние на напрежение - например миризмата на изгоряло
Вкусов стрес - тук думата има хранителната индустрия. Някои вкусове са в състояние да доведат организма до стресови ситуации - например лютивият вкус е непоносим за много хора, като това негово въздействие е особено силно изразено при деца. Децата имат тънка, нежна устна лигавица (особено в областта на езика) и един нормално лютив вкус се възприема от детето като остър патологичен дразнител. С напредването на възрастта поносимостта към лютиви вкусове се увеличава поради много причини от чисто физиологичен характер
Съществува негативен и позитивен стрес. Негативният стрес (дистрес, вреден или вредоносен стрес) включва всички видове дразнители, които могат да бъдат оценени като неприятни, стряскащи, нарушаващи нормалното ниво на спокойствие. В по-тежките ситуации тези външни фактори могат да бъдат застрашаващи здравето или дори живота на човека. Предизвикващите дистрес фактори могат да се разделят най-общо в няколко големи групи:
екосистема на вида
лични инциденти
нежелани видове общуване
емоционални повреди
физически повреди и травми
обществени (граждански) бедствия
социално-икономически фактори на стрес (обикновено се смята за позитивен)
Положителният стрес води до повишаване на когнитивните способности на индивида, реакциите му, активността и деятелността. Може да се провокира от от извършване на дейност, която се очаква да донесе позитивни и желани резултати; също от очакване или предприемане на екстремно изживяване. Съществува един праг, при който положителният стрес се превръща в негативен (дистрес) - при постепенно повишаване на силата на дразнителя индивидът изпада в декомпенсация и от стимулиращ стресът се превръща в деструктивен фактор. Проблемът е че при всеки индивид този праг има строго индивидуална стойност - някои ситуации могат да доведат до мобилизация и повишаване на тонуса на някои хора, докато при други хора дори и минимален дразнител може да доведе до тежка декомпенсация с истерични реакции. За да бъде още по-сложно, стойностите на прага на дистрес търпят промени в динамика - човек има способността да се адаптира към стресовите ситуации, когато с течение на времето види че нещата далеч не са толкова страшни. Описани са и обратните ефекти - при хроничен стрес човекът е възможно да се амортизира и с течение на времето минималните дразнители, които преди не са предизвиквали никаква реакция, в даден момент могат да доведат до изпадане в дистрес. Това налага един непрекъснат самоанализ и анализ на различните ситуации, за да се повишат адаптивните способности на всеки един от нас - което за съжаление се прави от малко хора.
Сам по себе си стресът има защитни функции. С помощта на интензивен стрес организмът и психиката на човек реагират на измененията на околната среда, още повече ако те застрашават индивида. Стресовата ситуация предизвиква адаптивни механизми и реакции за преодоляване. Съществуват и много други фактори и странични ефекти на стреса. Може би един от най-популярните (а и най-добре проучени) видове стрес е този на работното място. В напрегнатата корпоративна среда за този вид стрес е известно че може да се използва (поне в своите позитивни аспекти) за по-добра реализация на индивида и организацията.
Хумористична картинка (така нареченото меме), което ясно показва естеството на работата в съвременния офис - в някои случаи и разбира се, с голяма доза условност. В условията на тежък физически труд цар Сизиф изглежда уморен, но външно спокоен - което и художникът правилно е успял да изрази със средствата на съвременната анимация. При липса на физическа работа, при работа единствено в условията на един офис ситуацията може да бъде много по-голям източник на стрес. В много случаи това е доста преувеличено - известно е доколко са натоварени държавните служители в повечето ведомства и как се решават кръстословици по цял ден.
От гледна точка на времето за което човек успява да се справи с негативните последствия от стреса, се различават два допълнителни вида срес - ситуативен и посттравматичен. Ситуативният обикновено е бързопреходен - след отстраняването на предизвикващия фактор отпадат нервното и психоемоционалното напрежение. Това състояние много прилича на реактивната депресия - тя също отзвучава бързо след премахване на етиологичния фактор. Посттравматичният стрес понякога се разглежда като част от по-комплексното понятие посттравматичен синдром. При него нервното и емоционалното напрежение не се проявява по време на действие на стресогена, а едва след това – обикновено до 24 часа след ситуацията, като продължителността може да бъде неопределено дълго време.
Чести стресови ситуации могат да водят и до невроза – както при хроничните заболявания. Индивидът изпитва нервно и емоционално напрежение необичайно продължително време, дори и след прекратяване действието на стресогена, при което изпада в състояние на декомпенсация. Развива се невроза - хората стават раздразнителни, реагират непропорционално силно на минимални дразнители и т.н. Подобни състояния се наблюдават изключително често когато стресът нараства лавинообразно, независимо от причинителите му. Според някои психолози това може да бъде непрестанно изменящата се среда, която заобикаля индивида - нещо което пречи на обичайния стабилитет. Някои хора обичат промяната и се адаптират бързо, докато за други промяната е единствено източник на стрес.
Стресовата реакция се означава като общ адаптационен синдром и протича в четири фази:
Фаза на съпротива - според психоаналитичната теория, тази фаза е първата
Фаза на тревога (поява на тревожност) – соматичен израз на активизацията на защитните сили. Човекът става напрегнат, явява се продължително безсъние, което пък може да се редува с периоди на тежък, непробуден сън
Фаза на изтощение – при дълго действие на стресогенния агент. През тази фаза се развива синдромът на професионалното прегаряне - бърнаут. Принципно няма голяма разлика между бърнаута и стреса, като двете състояния са проучени доста подробно. Докато стресът може да бъде остро, моментно състояние, бърнаутът в най-общия случай е тежко хронично заболяване, което се развива в рамките на по-дълъг период от време - седмици или месеци
Фаза на търсене на решение за стресовия източник, неговото избягване, заобикаляне, изключване на стресовия фактор и преодоляване на състоянието. Всъщност това представлява един класически оздравителен процес
Последната фаза е важна - тя показва че организмът си има защитни механизми, с помощта на които е възможно преодоляването на патологичното състояние. Тя настъпва когато етиологичният фактор е премахнат, намален или преодолян по някакъв начин. Стига се до нормализиране на емоционалните реакции и чисто физиологичните реакции на организма. Защитните механизми са също много индивидуални. При някои хора са по-силни и могат дори да имат протективен ефект - изобщо да не се стигне до стрес при някои ситуации, които биха накарали друг тип хора да изпаднат в панически ужас.
Ефектите на стреса върху човешкото тяло са разнообразни и засягат почти всички органи и системи. Физиологичните ефекти са добре проучени и описани в специализираната литература поради голямата честота на стресовите ситуации в съвременното общество, както и поради голямата роля на стреса при развитието на всякакви заболявания в човешката патология. Всеки път при стрес се увеличава отделянето на хормоните адреналин и кортизол. Преминаването им в кръвта кара артериите да се свиват, мускулите да се съкращават, а сърцето да бие по-бързо. Всичко това повишава сърдечното напрежение и кръвното налягане. С течение на времето стресът води до увреждане на сърдечно-съдовата система и до ускоряване на стареенето на кръвоносните съдове. Поради постоянните съдови спазми се ускорява формирането на атеросклеротични плаки във вътрешността на съдовете, което е и главната причина за съдови инциденти - инфаркти и инсулти. Постоянният стрес повишава образуването на съсиреци в кръвоносните съдове, които също могат да доведат до инфаркт и инсулт. Понижените защитни сили на организма в такъв момент могат да доведат до развитието на злокачествени тумори, възпаления и други заболявания. Също така храносмилането може да бъде подтиснато, а то от своя страна да доведе до натрупване на излишни килограми. При здрави хора физическото натоварване увеличава налягането в кръвоносните съдове до 40 %, а емоционалното – дори до 60 %. Когато двата типа стрес са комбинирани (особено при спортисти), може да се достигне до екстремно налягане, което да доведе до внезапна смърт - в резултат на спукване на кръвоносни съдове, което представлява спешно състояние и изисква спешна медицинска намеса. Когнитивен ефект на стреса е намаляването на капацитета на работната памет.
Стресът и по-специално постоянният стрес са вредни за здравето. Много от известните заболявания са свързани със стреса. Това е така, защото самата имунна система е първата, чиято дейност е нарушена като резултат от излагането на стрес. В комбинация с повишеното кръвно налягане всичко това може да доведе до развитието на наистина тежки заболявания с фатални последици. Ето защо профилактиката на стреса е от изключително значение за съвременното общество.
Техники и стратегии за справяне със стреса (понякога като стрес мениджмънт) са начините за справяне със стрес - йога, спа, медитация, различни видове терапии. Реакциите към стреса включват адаптация, психологическите механизми за справяне като стрес мениджмънт, безпокойство и депресия. В дългосрочен план стресът може да влоши здравето или да увеличи предразположенията към заболяване. За да се предотврати това е очевидно че стресът трябва да бъде овладян - така наречената профилактика на стреса. И тук е валиден общоприетият принцип в цялата медицина - профилактиката е най-доброто лечение. Стрес мениджмънтът включва техники, които са предназначени да обучат индивида за ефективни механизми за справяне с психологическия стрес. По отношение на профилактиката и лечението стресът се дефинира като индивидуален психологически отговор на вътрешни или външни стимули, които предизвикват реакция от типа борба за справяне или „бягство“ (fight-or-flight response). Стрес мениджмънтът е ефективен, когато индивидът използва стратегии за справяне или е в състояние да промени стресиращата ситуация.
В много случаи чрез подходящи автогенни тренировки е възможно да се постигне значителен лечебен ефект. Както вече беше описано, важни за индивидуалните възприятия за всяка една ситуация - ако един индивид приема ситуацията за стресова и се замисли сериозно върху нея, може да се окаже че всъщност нищо не е толкова страшно. Така постепенно стресът се преодолява.
През 80-те години на ХХ век Арнолд Шварценегер изигра роля в поредния американски екшън - редови милиционер от Москва, който беше командирован в американски полицейски участък за разследване на международна престъпна група. Американският колега на героя на Шварценегер му показа методите на полицията в САЩ за справяне със стреса на работното място - слушане на приятна музика, гледане на аквариум с рибки, медитация и т.н. На въпроса как руските милиционери се справят със стреса по време на работа Арнолд отговори с една дума - водка. Повече информация за лечението на бърнаута е достъпна в тази секция на нашите сайтове - въпреки че стрес и бърнаут не са еднозначни понятия, методите за лечение и профилактика на двете състояния на психиката не се различават съществено.
Страхът е комплекс от негативни чувства, емоции и характерни поведенчески реакции у хората и животните, които се активират от явление или обект, тълкуван като заплашителен. От гледна точка на психологията страх и стрес са две доста различни понятия въпреки известното сходство между тях; тъй като настоящият сайт е насочен към медицината, а физиологичната реакция към стреса и страха е до голяма степен еднаква, страхът ще бъде разгледан тук. Страховете обикновено се формират на базата на предишен опит и по своята същност имат защитна функция. Съществуват обаче и такива, които възникват без индивидът преди това да е попадал в ситуациите, които ги предизвикват. Те са плод на фантазията (въображението) и често са по-интензивни от породените от непосредствения опит. За разлика от усещането за тревожност, което е дифузно, страхът е ясно предметно обвързан. Това е едно от основните емоции на човека, което му помага да се адаптира към околната среда и да оцелее в опасни ситуации. Страхът може да приема различни форми и проявления. Физиологичните му реакции включват ускоряване на сърдечния ритъм, бързо дишане, потене, трептене на отделни мускулни влакна или цели мускули, статично напрежение на мускулите (сковаване), настъхване на кожата и космите и много други физически симптоми. Емоционалните реакции, които се проявяват заедно със страха са несигурност, тревожност, паника, безпокойство, страх от загуба на нещо или на някого. В чисто психологически аспект страхът може да доведе до избягване на определени ситуации или обекти, както и до генериране на негативни мисли и вътрешни диалози - обикновено противоречия и когнитивен дисонанс. В социален аспект страхът може да влияе на взаимодействието с другите хора, като довежда до изолация или опити за получаване на подкрепа. Страхът може да има различен произход: физически (например страх от опасност), емоционален (страх от отказ или от осъждане от страна на околните), психологически (страх от непознатото) и други. Някои видове страх могат да бъдат полезни, тъй като предупреждават за опасни ситуации, но когато се проявяват излишно или неконтролируемо, страхът може да стане проблем и да изисква специализирана помощ - като за начало консултация с психолог или психиатър.
Страхът много често е чувство, породено от някаква случка. Ако някой е страдал, той изпитва страх от попадане отново в същата ситуация. Описани са различни видове страх. Един от видовете е страх от несподелена любов, какъвто вероятно всеки един от нас е изпитал в определен момент от живота си. Друг вид страх е страхът от различни животни. Обикновено паяци и змии се асоциират с усещане за страх у повечето хора, но са описани и страхове на практика от всякакви животински видове. Тъй като паякът и змията са в повечето случаи опасни животни, страхът от тях е вкоренен дълбоко в подсъзнанието на човека и до голяма степен е наследствен. Провеждани са експерименти върху маймуни - при нормални условия те изпитват панически ужас от змии. След премахване по хирургичен начин на центъра на страха в главния мозък обаче маймуните без проблем хващат змиите и дори ги ядат. При човешкия вид също има установени мозъчни центрове, които играят роля при формирането на емоцията страх.
Голяма роля във всекидневието на човека играят неговите емоции. Страхът, както при човека, така и при животните, се определя като инстинктивна реакция на потенциална опасност. При анализ на причините, пораждащи страх, е необходимо да се разгледа биологичната същност на страха. При съществуваща опасност определени зони от мозъка (амигдала и хипоталамус) се активират, за да контролират физическия отговор на страха. Химически вещества като адреналин и кортизол се отделят в кръвоносната система, което води до определени физически реакции. Започва борба за справяне или бягство - описаният вече fight-or-flight response. Кръвоносните съдове в цялото тяло се свиват, едиснтвено в областта на мускулите се разширяват. Сърдечната дейност се ускорява, а дихателните пътища се разширяват - общо взето организмът се подготвя за повишено физическо натоварване с цел борба или бягство. Между другото, ефектът на адреналина се използва за разширяване на дихателните пътища при астма.
В едни нормални граници страхът е полезна емоция - той има протективен ефект по отношение на целостта на организма. В течение на еволюцията човешкият вид си е изработил здравословни страхове - не посягаме да галим ръмжащи кучета, а когато видим тигър, не казваме "Пис - пис котенце" или "Какъв прекрасен звяр!" На езика суахили за понятията тигър и бягай дори се използва една и съща дума. В същото време не бива и да се преувеличават страховете - като в съвременното общество със сигурност повечето от страховете на хората са неоснователни и безсмислени. Човешкият вид отдавна вече не живее във враждебна и опасна за живота околна среда. Може би най-смислена е позицията на нашия любим филмов герой - учителят Йода, който казва че само последователите на Тъмната страна изпадат в крайности. Не бива да се страхуваме от всяка една житейска ситуация, но не бива и да сме безумно смели, тъй като все още много външни фактори могат потенциално да увредят организма.
Ужасът е чувство, което се проявява като комбинация от страх, стъписване, отвращение и погнуса. В повечето случаи бива предшестван от неприятно предчувствие, че ще бъде видяно или изпитано нещо лошо, доста по-рядко се явява внезапно. Чувството ужас може да бъде изпитано, когато бъде осъзнато или след изживяна потресаваща случка (в негативен аспект). Докато страхът е естествено емоционално състояние, което възниква като реакция на усещане на заплаха или опасност, то ужасът е силна и интензивна емоция, която често се свързва с ужасяващи или ужасни събития, ситуации или възприятия. С други думи, ужасът е един силен страх в комбинация с описаните вече усещания. Това е емоция, която може да бъде изключително тревожна и плашеща. Ужасът често е реакция на наистина страшни и ужасяващи събития - като например природни бедствия, насилие, аварии или тежки престъпления. Ужасът може да бъде причинен от моменти, които са моментално ужасяващи, като например нещо неочаквано и ужасяващо да се случи пред очите ни.
Съществуват хора, които са големи почитатели на филмови или литературни ужаси. Жанрове като хорър в киното и литературата целят да предизвикат ужас у зрителите (респективно читателите) чрез страховити сцени, истории и образи. Ужасът може да се появи и по време на сънища или кошмари, които са изпълнени с ужасяващи образи и ситуации. Тази неприятна емоция обикновено предизвиква силни и неприятни физиологични реакции - увеличение на сърдечния ритъм, потене, дълбоко дишане и трепети. Ужасът може да бъде много интензивен и натоварващ, но обикновено с времето отслабва. Въпреки неприятните моменти, които може да предизвика, ужасът е нормална човешка емоция, която може да играе важна роля в предупреждаването от опасности и запазването на безопасността на организма.
Същност на стреса
Видове стрес
Фази на стреса
Ефекти на стреса
Лечение на стреса
Страх
Ужас