Травмата представлява акт на увреждане на анотомичната или функционалната цялост на организма под въздействие на увреждащи агенти – механични, физични (механични и термични), химични, електрически ток, лъчеви и смесени. Травматизмът може да бъде битов, производствен, спортен, траспортен, случаен, военновременен и селскостопански. Съществува и психологическа (психическа) травма - в съвременната социална среда, когато хората извършват все по-малко физически труд, а все повече умствен, тази травма е статистически доста по-разпространена. Представлява вреда, нанесена върху психическото здраве на човека в резултат на интензивно въздействие на неблагоприятни фактори на средата или силни емоционални и стресови въздействия на други хора върху психиката на индивида. Терминът увреждане или нараняване се използва повече в значението си на въздействие върху човешкото тяло от страна на външен фактор което нарушава структурата и целостта на тъканите и нормалния ход на физиологичните процеси. В зависимост от характера на увредената тъкан са описани наранявания на кожата (натъртвания, рани), подкожните и по-дълбоките тъкани (скъсвания на сухожилия, фрактури на костите) и кухините - кръвоизливи при натъртвания, наранявания на гърдите, корема, ставите. Едно от най-животозастрашаващите състояние е руптурата на слезката, тъй като води до голям по обем кръвоизлив в затворена кухина - което се диагностицира сравнително трудно и изисква лечение от спешен порядък. Щетите се делят на преки и непреки в зависимост от точката на прилагане на силата. Те могат да бъдат единични (например, напречни фрактури на бедрената кост), множествени (многобройни фрактури на ребрата) и комбинирани (фрактура на таза с руптура на пикочния мехур, фрактура на бедрото и измръзване на крака и много други). Действието на механичните увреждащи фактори се проявява под формата на компресия, разтягане, огъване, счупване, усукване или противодействие, които понякога водят до увреждане на тъканите в доста отдалечени области от мястото на прилагане на силата. В лицево - челюстната област класически пример за травмата в следствие на противодействие е фрактурата на двете ставни главички на долната челюст при удар в областта на брадичката - синдром на отразения удар. Нараняванията са отворени когато нарушават целостта на организма и са затворени, когато промяната на тъканите и органите настъпва с непокътната кожа и лигавици.
По тежест нараняванията се разделят на тежки, умерени и леки. Тежките наранявания причиняват изразени здравословни проблеми и водят до загуба на работоспособност за период над 30 дни. Пациентите се хоспитализират или се лекуват дълго време амбулаторно, като лечението може да включва една или няколко последователни оперативни интервенции. През последните няколко десетилетия обаче има стремеж цялото оперативно лечение на пострадалия да се проведе на един етап, което минимизира рисковете и в същото време води до по-бърз и безболезнен оздравителен процес. Нараняванията със средна тежест са съпроводени със забележими промени в организма, водещи до нарушена работоспособност за период от 10 до 30 дни. Леките наранявания не причиняват значителни нарушения на целостта на тялото и при тях пострадалият не нарушава своята ежедневна активност. Те включват ожулвания, охлузвания, повърхностни рани, незначителни натъртвания, навяхвания от първа степен и други, при които пациентът в много случаи не се нуждае от първа помощ или дори няма необходимост от никакво лечение - регенеративните способности на организма са достатъчни за нормалното протичане на заздравяването.
Освен това се различават остри и хронични наранявания. Острите са резултат от внезапното въздействие на травматичен фактор. Хроничните наранявания са резултат от повтарящото се действие на същия травматичен фактор върху определена област от тялото. Съществува и трети вид нараняване – микротравма. Това представлява увреждане на клетките и тъканите в резултат на единичен (или често увреждащ) ефект, леко превишаващи границите на физиологичната им устойчивост. Така се стига до минимално по обем нарушаване на техните функции и структура - при продължително натоварване на немощния организъм на децата, тийнейджърите, както и на хората в напреднала възраст.
Нараняванията са статистически данни за наранявания на хора от различна възраст, които са настъпили при подобни условия. В зависимост от тези условия, съществуват битови, промишлени, спортни, улични и др. наранявания. Като правило, нараняванията са придружени от шок. Шокът е бързо възникващо критично състояние на тялото с прогресивна недостатъчност на системата за поддържане на живота, причинена от остра циркулаторна недостатъчност, остра дихателна недостатъчност, нарушена микроциркулация и тъканна хипоксия, което води до нарушаване на всички физиологични системи. Всяка година в света 10 милиона души са сериозно ранени, 250 хиляди умират от шок. По време на войните – “травматични епидемии” – 60% -70% от ранените на бойното поле умират от шок. Световна статистика: на всеки 1000 сериозно ранени 100 души умират от травматичен шок. В зависимост от причината има видове шок: Травматичен шок: В резултат на механично нараняване: Рани Костни фрактури Синдром на продължително изстискване на тъкани Наранявания от изгаряне: Термично Химически Студен шок. Електрически удар. Радиационен шок. Хеморагичен или хиповолемичен шок. Остра загуба на кръв – кървене. Остър дисбаланс – дехидратация (синдром на утайката). III. Септичен (бактериален и токсичен) шок. Анафилактичен шок. Кардиогенен шок. Инфаркт на миокарда. Остра сърдечна недостатъчност. VI. Шок от кръвопреливане. Несъответствие на кръвните групи в системата АВ0, резус фактор. В зависимост от скоростта на развитие на шокови явления: Първичен шок – по време на нараняване или непосредствено след него. Вторичен шок – няколко часа след нараняване. Фактори, предразполагащи към развитието на шок Предшествайте или развийте по време на експозиция на шокови фактори, намалете цялостната резистентност на тялото, допринесете за развитието на шок и определете неговата тежест. Хронични инвалидизиращи заболявания – авитаминози, туберкулоза, анемия. Преохлаждане. Прегряване. Постенето. Загуба на кръв. Нервни шокове. Йонизиращо лъчение. Недостатъчна транспортна имобилизация и недостатъчна анестезия по време на обездвижване и транспортиране. Хирургическа интервенция при тежки наранявания, особено при огнестрелни рани.
Раната се нарича увреждане, характеризиращо се с нарушение на целостта на кожата, лигавиците и понякога дълбоките тъкани и е придружено от болка, кървене и зейнали. Раните могат да бъдат изстрелвани, нарязани, нарязани, намушкани, наранени, смачкани, скъсани, ухапани. Огнестрелни рани са резултат от рана на куршум или шрапнел. Те могат да бъдат от край до край, когато има отвори за входяща и изходяща намотка; слепи, когато куршум или парче се забива в тъканите, и допирателни, в които куршум или парче, летящи по допирателна, уврежда кожата и меките тъкани, без да се забива в тях. Нарязаните и прободни рани имат малка зона на увреждане, гладки ръбове, стените на раните остават жизнеспособни, кървят тежко, в по-малка степен от други, са заразени. Пунктиращи проникващи рани с малка площ на увреждане на кожата или лигавицата могат да бъдат със значителна дълбочина и представляват голяма опасност поради възможността от увреждане на вътрешните органи и въвеждането на инфекция в тях, последствията от които могат да бъдат перитонит и сепсис. Нарязаните рани имат неравномерна дълбочина, придружени са от контузия и смачкване на меки тъкани.Режетата, скъсаните и натрошени рани се характеризират със сложна форма, неравни ръбове, напоени с кръв, некроза (некротични) тъкани за значително разстояние, създават благоприятни условия за развитие на инфекцията. Скъсани рани се появяват по време на грубо механично действие, често придружено от откъсване на присадки на кожата, увреждане на сухожилията, мускулите и кръвоносните съдове и са силно замърсени. Ухапаните рани винаги са заразени със слюнка. некротични (некротични) тъкани за значително разстояние, те създават благоприятни условия за развитие на инфекцията. ФРАКТУРИ Фрактури – пълно или частично нарушение на целостта на костта. Фрактури са затворени (без увреждане на целостта на общата лигавица и лигавиците), отворени (с увреждане на целостта на общата кожа), без изместване (костните фрагменти остават на място), с изместване(фрагменти се изместват в зависимост от посоката на действащата сила и мускулната контракция). Счупвания се наблюдават с резки движения, удари, падащи от височина. Фрактури, при които се образуват само два фрагмента, се наричат единични фрактури, като няколко фрагмента образуват множество фрактури. В случай на аварии, катастрофи, земетресения и в центровете на ядрени увреждания, може да има множество фрактури на няколко кости. Възникват най-тежките фрактури, съчетани с изгаряния и радиационни наранявания. Фрактури в резултат на излагане на куршум или фрагмент от обвивка се наричат изстрел. Те се характеризират с фрагментация на костта на големи или малки фрагменти, смачкване на меките тъкани в областта на фрактурата или отделяне на част от крайник. Основните признаци на фрактури са болка, подуване, синини, нарушена мобилност на мястото на фрактурата, нарушена функция на крайниците. При отворени фрактури в раната могат да се видят костни фрагменти. Счупвания на костите на крайниците са придружени от тяхното скъсяване и изкривяване на мястото на фрактурата. Увреждането на ребрата може да затрудни дишането, а при изпочукване на мястото на фрактурата се чува хрускам (крепитус) на фрагментите от ребрата. Счупвания на костите на таза и гръбначния стълб често са съпътствани от нарушения на уринирането и нарушения на движението в долните крайници. При фрактури на костите на черепа често се случва кървене от ушите. В тежки случаи, фрактурите са придружени от шок. Особено често се развива шок с отворени фрактури с артериално кървене.
Лечението на костните фрактури е насочено към запазване на живота на жертвата, предотвратяване на възможни усложнения и възстановяване на целостта на костите, функцията на крайниците и способността на пациента да работи възможно най-скоро. Синдром на продължително притискане на тъканите (травматична токсикоза) Това е увреждане, причинено от продължително компресиране на меките тъкани с тежки предмети. В притиснатите тъкани има огнища на некроза, с разпадане на които се отделят токсични вещества, които отровят тялото. Веднага след освобождаване от налягането, състоянието на жертвата е задоволително, но след 4-5 часа се наблюдава рязко подуване и болка в засегнатата част на тялото, кожата става пурпурно-синя, температурата рязко се повишава. Ако не предприемете подходящи мерки, на 8 – 9 ден смъртта настъпва от общото отравяне на тялото. Травмата в психоанализата Френският невролог Жан Шарко смята, че психологическата травма е източника на всички случаи на тогава отчитаната душевната болест хистерия, днес някои от проявленията на което са известни като соматично разстройство. „Травматичната хистерия“ на Шарко често се изявява като парализа, която следва физическа травма, обикновено години след това, което Шарко нарича период на „инкубация“. Понятието „травматична хистерия“ се среща и при Фройд, който смята всяка хистерия за травматична в своята първа публикувана психоаналитична книга в съавторство Изследвания върху хистерията. По-нататък Зигмунд Фройд продължава да разглежда концепцията за психологическата травма до края своя живот. Жан Лапланш дава общо описание на разбирането на Фройд за травмата, което се променя значително по време на работата на Фройд: „Събитие в живота на субекта, дефинирано от своята интензивност, от неспособността на субекта да реагира адекватно на него и от резките и дълготрайни ефекти, които оказват влияние на физическата организация“.
Според психоаналитика Ерих Фром: „Травма по определение е такова събитие, което надхвърля онова натоварване, което човешката нервна система не може да понесе“. Психологическа травма е всяко събитие, което е възприето като вредно или заплашително и има дълготраен негативен ефект върху благосъстоянието ни. Всеки от нас има преживявания, които са обезпокоителни или нараняващи. Има обаче моменти, когато тези преживявания са повече от просто разстройващи и евентуално вредни. Има разлика между събитията, които са временно обезпокоителни и тези, които са травмиращи. Според официална статистика около 60% от мъжете и 50% от жените преживяват травмиращо събитие в даден момент от живота си.Това може да се случи чрез много източници като: значими загуби, злоупотреби, войни, престъпления, природни бедствия, дискриминация и много други. Тези преживявания често причиняват физически и емоционални реакции, които могат да продължат години след събитието. Ефектите от травмата могат да повлияят на емоциите, настроението, взаимоотношенията, работата, здравето и цялостната визия за живота на човека. Хората преживяват събитията по различен начин. Това, което може да е емоционално травмиращо за един човек, за друг може да не е. Това зависи много от ранния опит, от възпитанието и вярванията, от психическата устойчивост. След преживяване на травматично събитие е нормално да се чувствaме уплашени и да реагираме в отговор на страх, предизвикан от системата на мозъка „бягство, борба или замръзване“. Може да забележим, че сме по-напрегнати от преди, или да избягваме определени места или хора, които да ни напомнят за травматичното събитие. Може да ни е трудно за заспиваме или да ни е трудно да се концентрираме върху ежедневните си задачи. В повечето случаи реакциите и симптомите на страх се разсейват след кратък период от време. Но има случаи, в които продължаваме да изпитваме тези симптоми до степен, че това засяга ежедневното ни функциониране. Тогава може да се говори за посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Посттравматичното стресово разстройство по своята същност е екстремна реакция на травма, която може да промени начина, по който човек мисли, чувства и се държи, и причинява значителен дистрес или влияе върху способността му да функционира. Най-честите събития, водещи до развитието на ПТСР, включват: Физическа злоупотреба в детска възраст Сексуално насилие Физическо нападение Нападение с оръжие Злополука Природно бедствие Животозастрашаваща медицинска диагноза Внезапна загуба на близък човек Защо някои хора развиват ПТСР, а други не? Някои фактори, които могат да повлияят на развитието на ПТСР включват: Чувство на ужас, безпомощност и крайна степен на страх след травмиращо събитие Липса на подкрепа от близките след събитието Наличие на допълнителен стрес след събитието Ако има вече същестсвуващо психично разклатено здраве като депресия или тревожност Личностни черти като: гранични, антисоциални, зависими и параноидни. Хора с тези характеристики по принцип са по-емоционално реактивни и възбудими в стресови ситуации и им е нужно повече време да се възстановят от отрицателните преживявания. При тях обикновено има предишни травматични преживявания, които се активират заедно с настоящото и това е причината събитието да се възприема като особено травматично. Докато преживяваме нови неща през живота си, мозъкът ни преценява дали ситуацията е стресираща или опасна, или не е. Ако мозъкът възприеме нещо като животозастрашаващо, той активира незабавен отговор за спешност, като активира тялото. Този отговор, наречен „бий се или бягай“, поставя тялото в повишено състояние на бдителност и освобождава хормоните адреналин и норепинефрин. „Бий се или бягай“ увеличава шанса за оцеляване, като премества фокуса и усилията на тялото към овладяване на стресиращата ситуация. Когато опасността премине, мозъкът спира стресовите отговори и функциите се връщат към нормалното си състояние. Това е илюстрация, показваща процесите, които се случват в различните органи по време на стрес: Какво става, когато нещата се объркат? Понякога, когато преживеем нещо, което е изключително плашещо или хронично стресиращо, мозъкът надценява опасността и системите за стрес не работят правилно. Вместо да се нормализира с времето, тялото остава в състояние на повишена бдителност и продължава да освобождава стресови хормони – тялото остава замръзнало в травматичното събитие. Когато това се случи, различни области от мозъка започват да реагират погрешно, интерпретирайки света и ситуациите по погрешен начин и карайки тялото да отделя неправилни вещества. При ПТСР мозъчните структури и невротрансмитерите, които управляват отговора на страх и стрес, реагират по погрешен начин. Ето как: Нормално функциониране Пост-травматично стресово разстройство Амигдала Включва режим „бий се или бягай“ в отговор на опасност Включва „бий се или бягай“ в отговор на спомени или мисли за опасност Хипокампус Пренася и съхранява информация в спомени Съхранява спомени неправилно и влияе на припомнянето Префронтален кортекс Комплексно мислене, взимане на решения и подходящо поведение Дисфункционални мисловни процеси и взимане на решения; неподходящи отговори на ситуации Ос хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза (HPA) Освобождава хормони като кортизол, за да помогне на овладяването и да насочи усилия към стресора Свръхактивна, което води до дисбаланс в нивата на хормоните и увеличава стреса и тревожността Симптомите на ПТСР могат да бъдат разделени на четири основни вида: Повторно преживяване на травмата– повтарящи се спомени (флашбекс), кошмари и припомняне на травмиращото преживяване Симптоми на избягване– избягване на мисли, чувства, предмети, хора или места, които са свързани с травмата. Отрицателни мисли и емоции– Негативни промени в мисленето и настроението: Проблем при запомнянето на основните характеристики на травматичното събитие Отрицателни мисли за себе си или за света Изкривени чувства като вина, гняв или срам Загуба на интерес към забавни дейности Чувство на безпомощност за бъдещето Трудности при поддържането на близки взаимоотношения Чувство на емоционално вцепенение Негативни промени в мисленето и настроението могат да започнат или да се влошат след травматичното събитие. Тези симптоми могат да накарат човека да се чувства отчужден или дистанциран от приятелите си, семейството си или обичайната си среда. Промени във възбудата или емоционалните реакции – раздразнителност, безспокойство, безрасъдно поведение, нарушения на съня и затруднена концентрация. Симптомите на ПТСР са различни при различните хора. Времето на поява на симптомите може също да е различно – повечето хора с ПТСР получават симптоми веднага след травматичното събитие, но при други може да има забавяне с месеци или дори години преди появата на симптомите.
Децата и тийнейджърите могат да имат екстремни реакции към травма, но симптомите им може да не са същите като при възрастните. При много малки деца (на възраст под 6 години) тези симптоми могат да включват: Напикаване в леглото, след като вече имат изградени хигиенни навици Детето спира да говори Разиграване на травмиращото събитие по време на игра Необичайно прилепване към родител или друг възрастен По-големите деца и тийнейджъри са по-склонни да показват симптоми, подобни на тези при емоционална травма, наблюдавани при възрастни. Те могат също така да развият разрушително, неуважително или саморазрушително поведение. По-големите деца и тийнейджъри могат да се чувстват виновни, че не са предотвратили последиците от събитието. Някои деца нямат късмета да израстнат в любящи и функционални семейства. Те биват жертви на неглижиране, психологическо, физическо или сексуално насилие от незрелите си родители. Това може да окаже негативно въздействие върху тяхната самооценка и респективно – върху целият им живот след това. Най-тежката форма на ПТСР е Комплексното ПТСР. То се развива в отговор на продължително, повтарящо се преживяване на междуличностна травма в контекст, в който човекът се чувства в безисходица.. Може да е свързано с повтарящо се сексуално, психологическо и физическо насилие или пренебрегване, хронично насилие от интимен партньор, жертви на отвличания, военопленници и други обстоятелства, които включват продължително чувство на ужас, безполезност, безпомощност и деформация на идентичността и себевъзприемането. Възможно ли е да се предотврати посттравматично стресово разстройство? Травматичните събития може да не е възможно да бъдат предвидени и могат да се случат на всекиго по всяко време, така че фокусът би следвало да бъде върху ранна интервенция, а не върху превенция. След като се случи травматично събитие, е важно да се прецени степента на въздействие и да се приложи психотерапия възможно най-бързо. Може да не ви се струва възможно, но с подходящата психотерапия, само след няколко сеии симптомите може да изчезнат и травматичното събитие да се възприема като далечно и не толкова болезнено. Лечение при ПТСР В практиката си ежедневно работя с хора, претърпели психологическа травма. Сега, повече от всякога психотерапията разполага с методи за преодоляване на травматични спомени. Опитът ми като терапевт показва, че най-ефективната терапия при посттравматично стресово разстройство е комбинация от EMDR терапия, когнитивно–поведенческа терапия и хипноза. Когато травмата се е случила в детството, прилагам регресивна терапия. Чрез EMDR терапията травматичното събитие се преживява отново и се постига десензитизация към него (споменът за събитието остава, но без негативните емоции на страх, вина, срам и т.н.). След EMDR терапията събитието вече не се възприема за травматично, а като всеки друг спомен от житейския път. Когнитивно-поведенческата терапия работи за позитвната промяна на негативните мисли, убеждения и страхове, свързани с травматичното събитие и проявяващи се в настоящето и като очакване за бъдещето. Регресивната терапия възстановява в детайли травмиращия спомен и чрез повторното му преживяване се изчистват и преодоляват негативните емоции, вярвания и нагласи. Регресията има способността да изважда на повърхността дори напълно забравени и изтласкани от съзнанието травматични спомени, използвайки единствено емоцията и телесното усещане. Чрез хипнозата се постига увереност и смелост в ежедневието; позитивна нагласа за бъдещето; увереност в постигането на житейските цели – един живот без страх и зависимост от миналото. В някои случаи, при определени обстоятелства се налага да се включи и медикаментозна терапия – най-често антидепресанти, успокоителни и приспивателни. Понякога не е достатъчно да споделиш с приятел какво ти се е случило. Понякога алкохола или потъването в работа не могат да помогнат. Понякога се налага да потърсиш професионална помощ, и в това няма нищо неуместно. Психичното здраве е част от цялостното ни здраве и колкото по-добре се грижим за него, толкова по-щастливи ще бъдем.