От най-дълбока древност хората са се опитвали да лекуват болните индивиди. Лечението е било извършвано на място при спешност или в домовете на болните. Вероятно много скоро след първите опити за лечебна дейност обаче се е наложило тя да бъде извършвана и на определени за това места, на които има подходящи условия за прегледи и манипулации. В една част от случаите пациентите сами са отивали при лекаря и след прегледа са си тръгвали, докато при други случаи се е налагало да останат за продължително лечение - именно така са се оформили първите стационари за лежащо болни. При най-тежките клинични случаи болният дори не е можел да отиде сам и да потърси медицинска помощ, а се е налагало придружители да го занесат на място - което се случва понякога и днес. Най-общо в днешно време в света има два вида лечебни заведения - за амбулаторна и стационарна медицинска помощ. Амбулаторията представлява здравно заведение за обслужване на приходящи пациенти или на болни по домовете им. Болницата е медицинско лечебно заведение, в което се предоставят специализирани медицински услуги с настаняване на пациентите. Амбулаторията представлява един вид медицински офис (канцелария) - лекарят работи там и преглежда болни, предписва медикаментозни терапии, а също и извършва по-малки по обем лечебни манипулации - хирургични или физиотерапевтични. Понякога лекарите напускат офисите си, за да отидат на домашни посещения при болните.
В болничното заведение лекари и зъболекари извършват различни дейности с помощта на други медицински специалисти и помощен персонал. Основните дейности на лечебните заведения са диагностика и лечение на заболявания (когато лечението не може да се проведе в извънболнична обстановка), родилна помощ, рехабилитация, диагностика и консултации, поискани от лекар или зъболекар от друго лечебно заведение, медико-козметични услуги, клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура съгласно действащото в съответната страна законодателство, учебна и научна дейност. Болниците обикновено се отличават от другите видове здравни заведения с възможността им да осигуряват грижи за болнично наблюдение и лечение на пациентите - в най-общия случай пациентите на болницата са лежащо болни, по-рядко - на свободен режим. Останалите видове лечебни заведения, които не осигуряват болничен престой, са лекарски кабинет, амбулатория, клиника и поликлиника. В България болничното лечение се урежда от Закона за здравето, а неговият вид се регламентира от Закона за лечебните заведения. Според закона лечебните заведения са две големи групи – за болнична и за извънболнична помощ.
Лечебни заведения за болнична помощ (болници или стационари) са следните няколко вида:
Болница за активно лечение - в нея се лекуват лица с остри заболявания, травми и изострени хронични болести. Тук също така се лекуват състояния, изискващи оперативно лечение в болнични условия (обикновено това са оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност) и се оказва родилна помощ. Понякога в болниците са за активно лечение се извършват и медико - козметични услуги - основно пластични операции
Болница за долекуване и продължително лечение. Приемат се лица, нуждаещи се от продължително възстановяване на здравето и лица с хронични заболявания, изискващи грижи и поддържане на задоволително телесно и психическо здраве
Болница за рехабилитация. Извършва се физикална терапия, моторна и психическа рехабилитация, балнео-, климато- и таласолечение
Болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация. Обединява задачите и дейностите на предходните два типа за болнично лечение.
Болниците могат да бъдат многопрофилни или специализирани. Лечение се извършва и в университетски болници, които също могат да бъдат многопрофилни или специализирани. Най-разпространените видове болници в България са многопрофилните. В тях се лекуват различни видове болестни състояния и наранявания. Обикновено към такава болница има и спешно отделение с цел да се осигури незабавна спешна помощ при заплаха за живота на хората. В по-големите градове също се налага да се изграждат повече многопрофилни болници с различен капацитет и оборудване - като за това следва да се имат предвид демографските фактори, защото при липса на население няма нужда от много болници, а при голям брой на населението болниците изскват все по-голям капацитет за прием и лечение на болни. Необходимо е да се вземе под внимание и възрастовата структура на населението - при висока средна възраст (както е например в град Видин) няма толкова голяма нужда от педиатри и акушер - гинеколози, а следва да се основат отделения по кардиология и неврология например. Районната болница обикновено е голямо болнично съоръжение, обслужващо населението в определен регион. Разполага с ограничен брой легла за интензивни и дългосрочни грижи, както и специализирани лечебни звена за хирургия, родилна помощ, лабораторна диагностика и други.
В болниците за специализирана помощ се оказва специфично болнично лечение за определен вид заболявания. Такива са центровете за лечение на травми, болници за рехабилитация, болници за деца или възрастни хора, болници за справяне със специфични медицински нужди като психиатрични проблеми (психиатрична болница), болници за определени категории заболявания като сърдечни, онкологични, ортопедични и други.
Болницата може да заема няколко сгради. В много от случаите се изгражда болничен комплекс, който нерядко е във връзка с висше медицинско училище. Университетска болница съчетава осигуряване на болнична помощ на пациентите с практическо обучение на студенти по медицина. Клиника или медицински център е медицинско заведение, обикновено по-малко от болница, което не разполага с възможности за настаняване и болнично лечение. Често са собственост на община или на частно партньорство на лекари.
Полевата болница е голяма мобилна медицинска част, която се грижи за пострадалите на място, преди те да бъдат безопасно транспортирани до стационарни болнични заведения. Подобни болници се използват при военни ситуации, но може да се използват и по време на природни бедствия. Тя включва медицински персонал с мобилни медицински инструменти, и най-често представлява широка палатка, за да може да бъде лесно построена, и в близост до жертвите (пострадалите). В градски условия, полевата болница най-често се построява на лесно достъпни и видими сгради, като ресторанти, училища, църкви, театри, и т.н. Според съвременните закони за войната (като Женевските конвенции от 1949 г.) се забранява атакуването по лекари, линейки, болнични кораби, полеви болници, сгради със знак на Червения кръст и Червения полумесец (или друга емблема свързана с тях).
Всяка болница е изградена по общ ред, който да осигурява адекватното и функциониране и осигуряване на качествена болнична помощ. Лечебните заведения притежават обособени няколко отделения, във всяко от които се лекуват определен тип заболявания от медици-специалисти и обучен персонал. Основните изисквания, на които трябва да отговарят, устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи се уреждат от наредба. Съгласно наредбата всяка болница се състои от функционално обособени структурни блокове, както следва: консултативно-диагностичен: приемно-консултативни кабинети, медико-диагностични и медико-технически лаборатории, отделения без легла или кабинети за функционална и образна диагностика; стационарен, който включва клиники и/или отделения с легла; административно-стопански. В болници, в които се извършват оперативни дейности, се създават необходимият вид и брой операционни зали. Лечебните заведения могат да разкрият и аптеки за задоволяване на собствените си нужди. Многопрофилните болници трябва да притежават най-малко 4 отделения или клиники по различни основни медицински специалности. Основно диагностично-лечебно структурно звено в лечебните заведения за болнична помощ е отделението, което се състои от болнични стаи, диагностични кабинети, манипулационни зали и помощни помещения.
Лечебната дейност във ветеринарната медицина в България е регламентирана със Закона за ветеринарномедицинската дейност, а видът на лечебните заведения – от Наредбата за изискванията към ветеринарните лечебни заведения и видът и обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва в тях. Съгласно нея лечебна дейност на животни се осъществява във ветеринарна амбулатория (кабинет) или ветеринарна клиника (лечебница). Всяко едно от тези типове ветеринарни лечебни заведения трябва да отговаря на определени изисквания и да притежава определен набор от инструменти и медицинска апаратура за да покрие съответните критерии. Ветеринарните клиники могат да разполагат и със стационар, в който животните да останат за болнично наблюдение и лечение.
Официалното приемането на Християнството в Римската Империя предизвиква разширяване на всички форми на грижа за хората. След първия Никейски събор през 325 г. болници са построени във всеки катедрален град. Сред най-ранните са построените от лекаря Св. Самсон в Константинопол и от Василий, епископ на Цезария. Вторите, които били наричани „базилики“ били като малки градчета, включващи жилища за лекари и болногледачи и отделни сгради за различните видове пациенти. За прокажените имало специално отделение. Някои болници имали и библиотеки и училища, където докторите провеждали, записвали и съхранявали техните медицински и фармацевтични изследвания. Медицинското обслужване в образа на модерна болница е продукт на християнското милосърдие и византийска предприемчивост. Византийския болничен персонал включвал главен лекар (archiatroi), проферионални болногледачи (hypourgoi) и санитари (hyperetai). През 12 век Константинопол две добре уредени болници, в които работели доктори, както мъже, така и жени, предоставящи систематизирано лечение и отделения за различните заболявания. Испански болничен кораб Esperanza del Mar, Санта Крус де Тенерифе, 2001 Съвремие В Съединените щати в средата на XVIII век, в градовете се създават изолационни болници, където се лекуват или изолират пациенти със заразни болести. Бенджамин Франклин е допринесъл за основаването на болница в Пенсилвания през 1751 г. – първото в страната лечебно заведение, специализирано в лечението на различни болести. През 1803 година, английския физик Томас Пърсивал публикува своята книга Медицинска етика(англ."Medical Ethics; or, a Code of Institutes and Precepts, Adapted to the Professional Conduct of Physicians and Surgeons"), която служи за основа на съвременните кодекси на медицинската етика, започвайки от първото издание на етичния кодекс на Американската медицинска асоциация.
Санаториум е лечебно-профилактично заведение за лечение предимно на хронични заболявания с помощта на естествени природни условия (климат, минерална вода, лечебна кал), физиотерапевтични средства, диети и специален режим. В зависимост от заболяванията, които се лекуват, санаториумите биват от общ или специализиран характер. Терминът санаториум има латински произход - от глагола sano, който означава лекувам, изцелявам. Заболяванията, при които санаториалното лечение има благоприятен ефект, са тези на сърдечно-съдовата система, включително и тромбофлебити; на храносмилателната система; на пикочно-половата система; на нервната система; на дихателната система; на костите и мускулите; на ендокринната система; на кожата; на уши, нос и гърло. Първият санаториум е създаден с цел лечение на белодробна туберкулоза в селцето Гьорберсдорф, тогава в Германия (днес Соколовско, Полша). Той е открит от Херман Бремер през 1859 г. Санаториумът "Цар Фердинанд" в българското село Искрец пък лекува хора с белодробни заболявания. Създаден е през 1908 година с дарение на цар Фердинанд, който търси най-подходящото място в България за лекуване на "гръдноболни". Днес болницата разполага със 170 легла, модерна апаратура и постоянен достъп до изворна вода. Повечето белодробни болници в България се намират в големите градове. Странен факт, предвид че повечето българи с белодробни заболявания имат такива основно заради мръсния въздух от трафик, горене на боклуци и въглища, както и тоновете прах от сгради и пътища. Затова, предвид планинските богатства на България, е далеч по-логично белите дробове на жителите да се лекуват там, където е най-чист въздухът. До този извод стига отдавна не друг, а самият цар Фердинанд. В началото на ХХ век той заръчва на комисия да намери мястото в България, на което климатът и въздухът са най-подходящи за лечение на белодробни заболявания. Така през 1908 г. след дарение от 50 000 златни лева лично от царя започва строежът на санаториума в село Искрец, близо до град Своге, който от 2000 година отново носи името на Фердинанд след няколко десетилетия без патрон по времето на комунизма - по понятни причини. Социалистическата власт не обичаше особено царете от Третото българско царство, а към цар Фердинанд отношението беше особено негативно.
Днес санаториумът изглежда впечатляващо - голям комплекс насред декари зеленина, с църква в двора и площадки за физическа активност на пациентите в рехабилитация. От вече над 20 години "Цар Фердинанд" е търговско дружество с принципал Министерството на здравеопазването, като успява само да финансира голяма част от модернизацията си. Преминаването от социализма към демокрацията е турбулентно за болницата - не само заради юридическите проблеми по отношение на статута на санаториума, но и заради огромната база и някои неразрешени въпроси със съседите. Влизащите в двора на санаториума например трудно биха могли да пропуснат православния храм "Успение Богородично" и шестоъгълната кръщелница, които се намират до него. Указът на Фердинанд от 1908 година е съпътстван и с решение на Светия синод за преотстъпване на земите, които по онова време са били на църквата. Впоследствие през 2000 година църквата си вади отново акт за собственост и манастирът се развива, а голяма част от общо 500-те декара площ, много от които гори, отиват в горското стопанство заради невъзможност на болницата да стопанисва. В момента санаториумът е собственик на общо 234 декара земя.
В началото в болницата са се лекували най-често с болни от туберкулоза - болест, от която е страдала голяма част от българското население в началото на ХХ век. При създаването си болницата разполага със 130 легла, докато в апогея на своето развитие по времето на социализма базата е имала дори 630 легла. Днес те са 170. Може би най-голямата промяна в "Цар Фердинанд" по отношение на чисто медицински процедури, а не на икономически и юридически битки, идва отново в преломната 2000 година. До онзи момент лекарите в болницата лекуват и хронични, и активни белодробни заболявания като пневмония и придружаващи сърдечно-съдови и диабетни състояния. Сега болницата е изцяло за продължително лечение и рехабилитация на хора с хронични белодробни заболявания. От една страна, това е добре, защото базата в Искрец предполага именно високо качество на рехабилитация. И вътре в болницата, и извън нея е пълно с чешми и шадравани, в които тече чиста планинска изворна вода (към която има и икономическия бонус, че е безплатна). Външната база включва пейки и пътеки за разходка, две площадки с уреди за рехабилитация, игрище за футбол и баскетбол, писти за бягане и току-що възстановен плувен басейн. Мястото в Искрец е избрано, след като царска комисия обикаля България и прави измервания на климатичните условия, за да намери най-подходящите за лечение на гръдноболни.